Важни дати и събития

Военният клуб е една от институциите в държавата ни, които запазват своите цели и предназначение от създаването си до наши дни. Това е така, защото те служат на  армията и гражданите за поддържане пламъка на родолюбието, народната памет и талант. Българският трибагреник, „Мила Родино” и златният лъв придобиват особено значение в този клуб. И достойните ветерани, и невръстните певци и актьори пристъпват с особено чувство в парка и залите на клуба, защото са обединени от общо чувство за принадлежност към българската нация. 

Пролетта на 1878 година идва по българските земи с вестта за подписването на мирния договор между Турция и Русия и носи Освобождението. В България и Източна Румелия остава руски военен корпус в помощ на административното укрепване на младата държава и новосъздадената българска армия.  Руските офицери  са организирани в Офицерски събрания, чиято цел е да осмисля свободното време на офицерите и да решава техните социални и културни потребности и интереси. Тази организация те пренасят в България. Дейността на Офицерските събрания се развива във военни клубове.

• Приказ № 68 / 4. ІІІ. 1883 г. на Министъра на войната (генерал-майор Александър В. Каулбарс - военен министър от 21. VІ. 1882 до 7. ІХ. 1883 г.), в който се обявява нов Устав за военните събрания, одобрен от княза на 26.ІІ.1883 г.
• Особено ценен за историята на Русенския военен клуб е : Доклад № 271 / 18. ХІІ. 1884 г. от Военния министър до Княза. В документа се предлага откриване на отделно Военно събрание в Русе от началника на флотилията за офицерите от морската част.
• През 1889 г. е публикуван първият нормативно - правен документ на военните събрания: Устав на офицерските събрания, представен за одобрение от Военния министър на Княза с доклад № 342 / 31. Х. 1889 (Военен министър тогава е полковник Сава Атанасов Муткуров).
• С формирането на 5-ти пехотен Дунавски полк с Височайши указ № 41 /12 октомври 1884 г. на княз Александър I Батенберг, командир на полка става капитан Андрей Блъсков. Той по право става и председател на Старейшинския съвет на Военното събрание.
• На 27 септември 1886 г. командването на 5-ти пехотен Дунавски полк се поема от капитан Христо Драндаревски, който е и председател на Старейшинския съвет на Офицерското събрание до 1903 г., вече като генерал - майор.
• За рождена дата на сградата на Военния клуб в Русе се счита 24 юни 1890 г., когато Фердинанд I поставя основния камък за строителството му и дарява 20 хил. лв. от личните си средства. Така се построява първият в България Военен клуб. Русенското Офицерско събрание приема името „Фердинанд І”.
• С  Крепостен акт №22 / 05.10.1890 г се утвърждава притежаването от Военното събрание на „ ...14 дка площ на мястото на турската крепост над Австрийското скеле”. По сведения от архивни материали от ДВИА – за построяването на военни клубни здания, военни паметници и къщи-музеи от 1887-1912 година в V-та Дунавска дивизионна област е видно, че в т. 5 от посочения документ е отбелязано: „Военен клуб /Гарнизон Русе/ на двуетажна квадратура 588.37 кв.м. на стойност 74 000 лв., строен 1891 година”.
• През 1893 г. са обявени Правила за Унтерофицерските събрания със заповед № 129 / 19. ІІІ. 1893 г. на Военния министър (майор Михаил Попов Савов - почетен флигел адютант на Генералния щаб от 4. ІІ. 1891 до 15. ІV. 1894 г.). Правата и задълженията на членовете на унтерофицерските събрания са публикувани и в Държавен вестник № 129 от 1892 г. като Временни Правила за Унтерофицерските събрания.  
• Уставът на Офицерските събрания в чл. 84 определя: „Библиотеките в офицерските събрания се съставляват от отделни съчинения и периодически издания както на български език, тъй и на инно-специални (чужди). За снабдявание библиотеките постоянно с едните или другите се определя не по-малко от 30% и не повече от 50% от сумите надлежно удържани.”. Библиотеката във Военния клуб е била първото задължително условие за неговото функциониране.

Заповеди по гарнизона свидетелстват за активната културна и социална дейност на военния клуб:  Заповед № 5 / 6. ян. 1894  - За организиране на Коледен бал в Русенското офицерско събрание; Заповед № 8 / 10 ян. 1894 – Протокол за закупуване на театрален реквизит и украса;   Заповед № 15 / 10.март 1894  - Назначава се писар в Русенското офицерско събрание. Обявява се създаване на взаимна спестовна каса; Заповед № 28 / 7 май  1894 – Назначава се парад на 11 май ( Св.св. Кирил и Методий ); За посрещане на Техни царски височества, за безплатно отдаване на салона за бал на БЧК, за приемане план за ограда на парка с врата. Със заповед № 72 / 19 ноември 1899 г. се назначава комисия за приемане на паркета в клуба. Определя се правилото за дежурства на двама младши офицери на вечеринките и баловете в помощ на дежурния.

• Загубите от изгорелия в късната есен на 1921 г. в Русе военен клуб възлизат на 5 млн.лв. (Отечество, № 33 / 34, 5 ян.1922.)
• „На Богоявление Н. В. Царят е бил в Русе дето е присъствувал на водосвета и парада на войските. След това Царят е присъствувал на откриването на новосъградения офицерски клуб” (Отечество, №156, 24.ян. 1924).
• През 1931 г. е обнародван Закон за признаване на Офицерските събрания за юридически лица ( ДВ 1931, № 223, 26.12). С този закон се уреждат имуществените проблеми на военните клубове, които вече се строят в цялата страна и се разкриват възможности за разгръщане дейността на клубовете. Хотелските части към тях подпомагат офицерите и подофицерите в битовите им проблеми. Хотелска част има и русенския Военен клуб.
• Политическите промени на 9 септември 1944 г. насочват институциите в нова посока. Със Закон за офицерските събрания от три члена, обнародван в Държавен вестник бр. 64 / 19 март 1948 г., е прекратено съществуването на Офицерските събрания. Имуществото им е предадено за стопанисване на Българската народна армия. Офицерският клуб се именува Дом на народната армия /ДНА/.
• На 11.03.1953 г. ДНА се именува Дом на офицера; На 14.07. 1953 г. се открива литературен кръжок и физкултурен футболен отбор с лектор към футболния отбор; На 10.12.1953 г. се назначава кинооператор Тодор Спасов; На 9.02. 1954 г. се открива курс по готварство и сладкарство с продължителност 76 часа; На 26.04.1954 г. Протокол за изплащане командировъчни на Софийската народна опера и театър за изнесен концерт на 24 и 25 април; До 31.05.1954 началник по съвместителство е ст. л-нт Никола Паскалев. От тази дата е назначен Началник на ДО майор Никола Маринов; На 4.06.1954 финал и награждаване на победителите във волейболния турнир, организира от ДО; На 23.06.1954 г. се гласуват пари за закуска на артистите от балета на Народната опера – 80 лв.; Отразява се участието на футболния отбор в окръжното първенство. На 19.07.1954 г. се назначава лектор за курса по кроячество и шивачество. На 6.11.1954 г. в ДО има физкултурна продукция. Фотоателието изработва нагледни материали за празниците на армията – портрети на отличници, снимки от тържествени събрания и на спортните отбори. На 20.02.1955 г. се провежда бал с маски. На 25, 26 и 27 март се провежда районен преглед на войнишката художествена самодейност. А на 5.05. 1955 г се образува боксов отбор към ДО. На същата дата се провежда турнир по шахмат. На 14 май 1955 г. в ДО пее Ирина Чмихова.
• През 1957 г се учредява мъжки хоров състав от  100 действащи и запасни офицери, работници и служители с дългогодишен диригент Стефан Вачев.
• На 9.09.1959 г. Домът на офицера е наречен отново Дом на народната армия – ДНА. През 1960 г.  за завеждащ военно-масовата работа е назначен о.з майор Иван Налбантов. По щат в дома работят 14 души, 9 – по временен щат и 1 войник. В дома функционират игрална зала, 2 лекционни зали, лекционна зала на партийната школа, библиотека. От КЕЧ през 1961 г. се извършва ремонт за 15 хил. лв. Със заповед 45 / 29 март 1961 г. се възлага на арх. Белчо Петров проектиране на летен театър. Строителството се извършва от военните от русенския гарнизон и служителите на ДНА.
• На 17 април 1963 г. е обявена ликвидация на клуба.   В следващите години базата е стопанисвана от ОК на ДКМС и се използва за школа за предказармена подготовка, техническа школа за военно обучение и др. Летният театър продължава да приема всички известни изпълнители и състави през лятото и есента. Представленията се организират от Концертна дирекция, към нея отиват и приходите от тях.
• Сградата на Военния клуб е една от силно пострадалите от земетресението през март 1977 година. Остава необитаема, замира  и дейността по военно-патриотично възпитание. Летният театър се отдава на ДО „Музика”, складови помещения  - на ТК „Балкантурист” и на „Параходство” – БРП ( което има оранжерия в двора на клуба).
• Демократизирането на българското общество след 1989 г. дава скоростно  отражение на структурите на Българската армия. На 5 октомври 1990 г. за началник на Гарнизонния военен клуб е назначен  подполковник Тодор  Георгиев. Клубът е на подчинение на отдел „Държавни войскови имоти”, Управление „Социална политика” към Министерството на народната отбрана.
• Започва възстановяването на сградата на Военния клуб.  Средства за ремонт се отпускат от Гражданска защита (генерал Николов и гл.секретар полк. Андреев), проектиран е от русенската фирма АРКА и осъществен от фирма АБВ. Финансирането става през общинска администрация и съдействието на русенския депутат Мира Радкова. Лични заслуги за възвръщането блясъка на сградата на военния клуб имат служителите в Гражданска защита (полк. Стефанов – Гражданска защита – Русе), Красимир Ениманев, мениджър на фирма АБВ, началникът (директор) на клуба подп. Тодор Георгиев и военен комедант подп. Теодор Пеев, както и  контрольора  на земетръсните обекти, когото всички споменават с респект - проф. Димитров. Ремонтът на клуба е цяла епопея – сградата е укрепена е с 44 колони, направена е нова зидария на пропуканите стени, нов покрив, нови инсталации, реорганизирано е сутеренното пространство.
• Отмененият през 1947 г. армейски празник 6 май  се възстановява на 6 май 1991 г. за първи път в Русе с Гергьовски  военен парад, организатори на който са началникът на ГВК  Тодор Георгиев и военният комендант на града Теодор Пеев.  
• От 2001 г. в Министерство на отбраната действа ИА „Военни клубове и информация”, а на 9 април 2010 г. тя се преобразува в ИА „Военни клубове и военно почивно дело”. Началници (МОЛ) на Военен клуб – Русе в този период са Христо Кремаков, Валентина Николаева, Стефан Стефанов.  
• На 9.12.2008 г  започва да функционира социална кухня по проект „Признателност” на Министерството на отбраната. Социалните кухни са част от центровете за информационно и социално обслужване (ЦИСО), които се обособяват във военните клубове
• От лятото на 2010 г. МОЛ на Военния клуб става Огнян Жеков. Поставя се началото на летния музикален фестивал „Сцена край реката” (юни 2011 г), подкрепен от Русенско оперно-симфонично дружество, финансиран от Община Русе и ВН библиотека. Възстановява се с дарения клубната библиотека. През лятото на 2011 г. се провежда първото издание на „Лято във Военния клуб”, провеждан под егидата на Областния управител и финансиран от РСОСЗР гр.Русе,  с цел военно-патриотично възпитание на русенските деца. Развива се активна концертна дейност.
• През април 2014 г. МОЛ на Военния клуб става о.р.майор Димитър Вълков. Приоритет в работата на клуба е военно-патриотичното възпитание. Реализира се проектът „ Мъдрост и младост – една памет, едно Отечество” в рамките на националната програма „Родолюбие” на Министерството на отбраната. Активизира се работата с военно-патриотичните съюзи, продължава „Лято във военния клуб”, създават се клубове „Родолюбие” в училищата. Осъществяват се редица дейности по поддръжка на сградата на клуба.

В контекста на приоритетите на Европейския съюз и НАТО, военните клубове са най-основните клетки за конкретна работа с децата, младежите и местната общност за тяхното военно-патриотично възпитание. Русенският Военен клуб отбеляза с гордост своята 125- годишнина.

С възходи и проблеми, продължава да  следва своята цел – да бъде важна част от паметта и съвременния живот на българското общество.