I. Създаване и дейност на Съюза на запасните офицери в гр. Русе в периода до 1944 г.
Възникването на организации на запасните чинове от българската войска неминуемо изисква кратка справка за формирането на офицерския корпус в България, тъй като е ясно че допреди освобождението през 1878 г. такъв не съществува.
Безспорно началото на формирането на българския офицерския корпус е свързано с началото на военното образование, организирано по модела на руската армия. Назначеният на 8 май 1878 г. руски императорски комисар княз Дондуков-Корсаков предприема в най-кратък срок създаването на институция за подготовката на офицерски кадри за Българската земска войска.
Офицерът е професионален военен – службата за него е постоянно занятие. Затова за офицерството като обособена социално-професионална прослойка можем да говорим след възникването на постоянните военни формирования. Именно такова формирование за гр. Русе се явява Пети пехотен дунавски полк, формиран под името Пети пеши дунавски полк с указ №41 от 12 октомври 1884 г., чийто легендарни командири капитаните Андрей Блъсков, Васил Кутинчев, Христо Драндаревски впоследствие са едни от радетелите и факторите за създаването на местната структура на Съюза на запасните офицери в гр. Русе и на съюза, като цяло. Впоследствие русенският гарнизон постепенно се разраства и основен фактор се явяват подразделенията на Пета пехотна дунавска дивизия, формирана на 27 декември 1891 г. и Девети конен полк, формиран през 1907 г., а така също и Дунавската флотилия, формирана на 12 август 1879 г.
Първи опит за създаване на организация на запасните офицери у нас се прави през 1903 г. от запасния майор Димитър Попов, който обаче не постига успех. Въпреки това на много места в страната, включително и в Русе започват неформално без координация на национално ниво да се обособяват дружества на запасните офицери. Официално се приема, че учредяването на съюза на национално ниво е станало на Учредителен конгрес, проведен в гр. София от 2-ри до 4-ти май 1908 г. Конгресът е в продължение на 3 дни, като за негов първи председател е избран генерал от запаса Рачо Петров, а за негов подпредседател тясно свързаният с гр. Русе генерал от запаса Андрей Блъсков. В работата му вземат участие 34 делегати от 10 провинциални клуба, сред които и тези от гр. Русе. Основните принципи залегнали в целите на дейността на съюза са патриотизма, професионализма и надпартийността, без това да се разбира като аполитичност!
В гр.Русе организираното запасно офицерство води началото си от 28 октомври 1907 г., наброяващо 334 члена. ЦВА –В.Търново, фонд № 2654 „Списък на дружествата на запасните офицери и техните настоятелства в страната 1889 – 1933 г.” За голямо съжаление архивите са доста оскъдни и все още не са проучени достатъчно добре, за да дадат по-добра представа за дейността на дружеството в града. Със сигурност може да се предположи обаче, че инициатор за създаването на дружество в гр. Русе е именно пенсионираният през 1905 г. бележит русенец Генерал-майор Христо Драндаревски.
Той е един от основателите на Съюза на запасните офицери в България и негов председател през периода ноември 1910 г. до март 1911 г. е. Уволнен е в запаса със заповед на Н.В. № 13 през 1905 г. Запасният генерал е един от видните граждани на Русе и на българското запасно войнство.
Председателството му е най-краткото заемане на този пост в съюза, вероятно и поради факта че в навечерието на Балканската война с тайна заповед № 107 от 1911 г. е приведен отново на действителна военна служба, като заместник-началник на 3-та дивизионна област – Русе. Въпреки краткото време през което той е председател на съюза, генерал Драндаревски има значителен принос за урегулиране и подобряване на социалния статус на запасните офицери.
Христо Попкостов Драндаревски е роден през 1855 в гр. Троян. Произхожда от стар чирпански дръндарски род, от където е и фамилното му име. Завършва Одеското военно училище през 1877 г., а още като юнкер той е участник в Сръбско-турската война от 1876 година и е опълченец в Освободителната война. Потвърждение на участието на Драндаревски в тази война се намира и в кратките сведения за него при записването му в Русенското поборническо-опълченско дружество на 30 март 1901 година.
След руско-турската освободителна война от 12 април 1879 подпоручик Христо Драндаревски е в състава на Руския окупационен корпус и е адютант на генерал-губернатора в Пловдив. От месец май 1879 г., съгласно изискванията на Берлинския договор, се урежда Източнорумелийската войска, по-късно наречена милиция, която се ръководи от Главен щаб. По-голяма част от командирите са руски офицери, но по-низшите са българи. Един от тези млади офицери е Христо Драндаревски, който е произведен за поручик на 13 юли 1881 г и на 3 март 1884 г. - капитан.
От 1885 е командир на Ямболската пеша дружина. Като командир на Ямболската дружина Драндаревски първо охранява турската граница и след Сливнишките боеве с бърз марш участва в превземането на Ниш по време на Сръбско-българската война. След потушаването на бунта офицерите-русофили и уволнението на командира на Пети пехотен дунавски полк майор Андрей Блъсков на 27 септември 1886 г. командването се поема от капитан Драндаревски. От този момент животът и службата на Христо Драндаревски се свързват с Русе. През лятото на 1888 г. майор Драндаревски получава назначение командир на 3-та бригада и началник на гарнизона в Русе. Като председател на офицерското събрание майор Драндаревски е един от инициаторите за построяването на първия военен клуб в България, този в гр. Русе, което става на 11 юни 1890 г. от княз Фердинанд с полагането на основния камък и дарение от негова страна на 20 хил.лв.
Преди да бъде произведен в подполковник, което Фердиднад прави при едно посещение на 2 август 1891 г. в гр. Русе , Драндаревски става радетел за построяване на нови казарми за 5-ти пехотен полк. На извънредна сесия на Общинския съвет в Русе на 22 февруари 1892 г. се внася предложение за отпускане място за строеж на казарми. Драндаревски е произведен полковник на 2 август 1895 година и остава на длъжност командир на 3-та бригада от 5-та пехотна дунавска дивизия.
На 15 септември 1900 г. Христо Драндаревски е произведен в генерал-майор и става един от първите генерали в българската армия. Името на Драндаревски е свързано и с откриването в Русе на един от най-въздействащите в България паметници на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 година. Генерал-майор Христо Драндаревски е уволнен в запаса със заповед на Н.В. № 13 през 1905 г.
Балканската война обаче налага запасният генерал отново да се върне в редовете на армията, като началник на 3-та Дунавска дивизионна област. По време на междусъюзническата война виждайки поражението на България от своите доскорошни съюзници през юли 1913 г. Генерал Драндаревски отдава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове на флотилията, за да не попаднат в румънски ръце. Генерал Драндаревски напуска този свят в Русе на 26 септември, неделя, 1920 г. Гробът на видния русенец и съпругата му се намира в гробищен парк Чародейка, преместен от гробище Възраждане.
От 14 септември 1922 г. Съюза на запасните офицери се обединява със сродния нему Съюз на запасните подофицери и просъществува до 1944 г. Наследник на създадената по това време федерация между двата съюза в наши дни се явява именно създаденият на 23 януари 1990 г. СОСЗ /Съюз на офицерите и сержантите от запаса/, респективно на местно ниво в гр. Русе създадената първоначално общинска организация на СОСЗ, а впоследствие Регионален съвет с общински организации в 8-те общини на област Русе. За наследник на СЗО се обявява и учреденият след 1990 г. Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище, обединяващ в себе си живите членове на офицерския корпус на Царство България - възпитаници на Военното на Н.В. училище, Военноморското на Н.В. училище и Школата за запасни офицери, както и техни потомци.
От 1912 г. до 1919 г. България е в състояние на война и де факто до 1920 г. съюзът почти не функционира, с оглед на това че целият офицерски корпус е мобилизиран за войните. Поради тази причина данни за дейността на дружеството в гр. Русе от създаването му през 1907 г. до 1920 г. не са намерени, което не означава че то не е функционирало. След 1920 г. информация за неговата дейност намираме в съюзния вестник „Отечество”.
И така от бр.4/28.04.1921 г. на съюзния в-к „Отечество” разбираме, че в гр. Русе се е конструирало ново настоятелство в следния състав:
Председател: зап.генерал от пехотата Пантелей Киселов,
Подпредседатели: зап.генерал-майор Н.Писаров, зап.полковник Г.Дяков
Секретар: зап.подпоручик Г.Цачев;
Членове (наречени съветници): зап.полковник Р.Михнев, зап.подполковник Н.Михайлов, зап.подполковник В.Минчев, зап.поручик Д.Пенев и Зап.членове-зап.подполковник Н.Кемилев, зап.подполковник Г.Наследников;
Проверителен съвет: зап.подполковник Кр.Василев, зап.подполковник А.Питев, зап.капитан Д.Генов и зап.член-зап.поручик Д.Брашованов.
Изброените по-горе запасни офицери в последствие ще играят основната роля за години напред в дейността на съюза в гр. Русе. Както ще стане ясно по-нататък ние русенци можем с право да се гордеем, защото и тогава и сега съюзът на запасните офицери в нашия град е винаги в първите редици, развивайки всестранна родолюбива, социална и обществено-полезна дейност.
Дружествата на СЗО в страната към 20.04.1921 г. са общо четиридесет, като това в Русе се състои от 263 члена и е второто по големина в България, след това в София (960 члена).
Дружеството в Русе е не само едно от най-големите, но и първото в България, което през м.юни 1921 г. изработва и приема Правилник за спомагателна посмъртна каса, в който се предвижда при смърт на всеки член на дружеството, респективно на касата, да се изплаща на семейството на починалия „една скромна сума от 1500 лева”. По почина на русенското дружество, на централно ниво е създадена съюзна посмъртна каса, с публикуването на нейния Правилник в бр. 350/22.10.1927 г. на в-к „Отечество”, която цели да обхване всички дружества в страната.
Русенското дружество е първото и единствено в страната, което закупува съвместно с дружеството на подофицерите, дружеството на поборниците-опълченци и дружеството на доброволците „Сливница” собствен имот „Дом на запасното воинство”. Правейки ретроспекция с времената тогава, русенският регионален съюз /РСОСЗР/ е първият и единствен в страната, който като наследник притежава същия имот към настоящия момент.
Списък на членове на дружеството, абонирани за в-к „Отечество
Интерес предизвиква и фактът, че в списъка фигурират имената на двама генерали, тези на ген.майор Никола Писаров и ген.лейтенант Панайот Бърнев. Вероятно по това време същите, след уволнението им в запаса са останали да живеят в гр. Русе. Предположението се базира и на факта, че през 1915 г. ген. П.Бърнев е командир на 5-та пехотна дунавска дивизия, а през 1918 г. е Началник на 5-та дивизионна област. Същата година е произведен в звание генерал-лейтенант (31.10.1918) и излиза в запас. За генерал Н.Писаров няма данни да е служил в Русе, но след като фигурира в списъка означава, че по един или друг начин е свързал живота си с града. Приключва военната си кариера, като командир на 2-ра бригада от 9-та плевенска пехотна дивизия, почива на 10.02.1937 г. и е погребан в Пловдив.
ген.-лейтенант П.Бърнев ген.-майор Н.Писаров
От 29 април 1923 г. в настоятелството на СЗО в Русе е в следния състав:
Председател: зап.генерал от пехотата Пантелей Киселов,
Подпредседатели: зап.полковник Р.Михнев, зап.полковник Г.Дяков
Секретар: зап.подпоручик Г.Цачев;
Членове (наречени съветници): зап.подполковник Н.Михайлов, зап.майор Н.Йонков, зап.капитан Ив.Х.Иванов, зап.поручик Дим.Пенев, зап.поручик Вас.Янакиев, зап.поручик Кънчо Петров, зап.подпоручик Ник.Чобанов и Зап.членове-зап.майор Алекс. Коларов и зап.поручик Хр.Дамянов;
Контролен съвет: зап.подполковник Андр.Хр.Пинтев, зап.подполковник Ст.Стойнов, зап.подполковник Ник.Тихинов и зап.член-зап.поручик Хр.Армянов.
За председател на Федеративния съвет на СЗО и СЗПО от 11 март 1923 г. в гр. Русе е избран запасният генерал Пантелей Георгиев Киселов (в качеството му на председател на дружеството на СЗО). Съответно подпредседатели са зап.полковник Рашо Михнев и зап.полковник Георги Дяков. Настоятелството се състои от общо 11 члена, като освен гореизброените съществува и още една длъжност: секретар-касиер, заемана от зап.подпоручик П.Цачев, а останалите са членове.
Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в гр. Свищов. През 1880 г. е приет във Военното училище. Завършвайки 3-годишния срок на обучение, на 30 август 1883 г. той е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Получава назначение в родния си град Свищов, в 15-а пехотна Ломска дружина.
Бойното си кръщение получава през Сръбско-българската война, когато е назначен за командир на рота в Трети пехотен Бдински полк и се отличава при защитата на Видинската крепост. На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик и е назначен за ротен командир в 13-ти пехотен Рилски полк със седалище в гр. Кюстендил.
От 1 януари 1888 г. е произведен в чин капитан. През 1896 г. е назначен за командир на Свищовския граничен участък. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин майор и заминава във Варна като командир на дружина в 8-ми пехотен Приморски полк. На 1 януари 1904 г. получава чин подполковник и заема длъжността помощник-командир на полка. През 1906 г. е предпочетен пред мнозина, за да бъде назначен на длъжността комендант на София. Две години подполковник Киселов въвежда ред в столичния гарнизон.
На 9 декември 1909 г. е назначен за командир на Пети пехотен Дунавски полк в Русе и на 1 януари 1910 г. е произведен в чин полковник. Остава на тази длъжност до 2 март 1912 г., като успява да спечели любовта и уважението на войниците си и на русенската общественост. На 10 март 1912 г., в навечерието на Балканската война, е преведен във Варна, като командир на Осми пехотен приморски полк. На 24 септември 1913 г. е назначен за командир на 2-ра бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия.
От април 1914 г. поема командването на цялата дивизия и именно с нея се сражава в Първата световна война. На 1 януари 1916 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война ген. Пантелей Киселов се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота на български командващ. Неговата дивизия е в състава на Трета българска армия, която през септември 1916 г. започва да освобождава Добруджа. На Киселов е поверена най-важната операция - превземането на Тутракан. На 15 август 1917 г., за „особените си военни заслуги“ в Добруджа, Киселов е повишен в чин генерал-лейтенант.
След края на войната е назначен за началник на 3-та Военна инспекционна област в Русе. В края на 1919 г. е произведен в най-високото воинско звание – генерал от пехотата и малко след това, заради общото намаление състава на войската по силата на Ньойския договор, неочаквано е уволнен след 40-годишна служба. Русенските офицериму организират прощална вечеря, а след това го съпровождат до дома му с военна музика.
Генералът остава да живее със семейството си в Русе, където е избран за председател на организацията на запасните офицери в града, а малко по-късно е провъзгласен за Почетен Председател на дружеството. Негова е идеята да се създаде мемориал „Военна гробница – 1916 г.” при с.Шуменци, Тутраканско. В края на 1926 г. генералът се премества в София. Героят от Тутракан, изключително уважаван от русенското общество е обявен за „Спасителят на Русе”. На 14 октомври 1927 г. генералът от пехотата Пантелей Киселов умира от инфаркт.
На 31 май 1925 г., генерал от пехотата Пантелей Киселов е избран за Почетен председател на русенското дружество и настоятелството е в състав:
Председател: зап.полковник Никола Кемилев,
Подпредседатели: зап.полковник Велико Маринов, зап.полковник Георги Дяков
Секретар-касиер: зап.подпоручик Г.Цачев;
Членове (наречени съветници): зап.полковник Иван Ванков, зап.подполковник Стефан Стойнов, зап.подполковник Васил Минчев, зап.поручик Кънчо Петров, зап.поручик Асен Стоянов, зап.подпоручик Драгомир Апостолов, зап.подпоручик Никола Чобанов.
Следват Настоятелството избрано на 28 февруари 1926 г.
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседатели: зап.полковник Ив.Ванков и зап.полковник Васил Минчев, секретар-касиер зап.подпоручик Пенчо Цачев.
Членове(съветници): зап.майор Никола Генишев, зап.капитан Петър Станчев, зап.подпоручици Драгомир Апостолов, Христо Ст. Стоянов и Никола Чобанов.
Проверителен съвет от 3-ма души в състав: зап.полк. Жечо Йовчев, зап.подполковник Стефан Стойнов и зап.подпоручик Георги Коев.
Настоятелството избрано на 07 април 1927 г. е в състав:
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседатели: зап.полковник Иван Ванков и зап.полковник Васил Минчев, секретар-касиер зап.подпоручик Пенчо Цачев и библиотекар-домакин зап.попоручик Никола Чобанов
Членове(съветници): зап.майор Никола Генишев, зап.капитан Петър Станчев, зап.подпоручици Драгомир Апостолов, Христо Ст. Стоянов.
Проверителен съвет от 3-ма души в състав: зап.полковник Жечо Йовчев, зап.подполковник Стефан Стойнов и зап.подпоручик Георги Коев.
През 1928 г. то е в следния състав:
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседатели: зап.полковник Иван Ванков и зап.полковник Филип Цонев, секретар-касиер зап.капитан Петър Станчев и библиотекар-домакин зап.попоручик Никола Чобанов
Членове(съветници): зап.подполковник С.Попов, зап.подполковник Стефан Стойнов, зап.поручик Д.Досев и зап.поручик Д.Пенев
Контролна комисия от 3-ма души в състав: зап.полковник Кутинчев, зап.подполковник Наследников и зап.подпоручик Хр.Стоянов
Новото настоятелство е избрано на събрание проведено на 19 май 1929 г. и е в следния състав:
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседатели: зап.полковник Иван Ванков и зап.полковник Филип Цонев, секретар-касиер зап.капитан Петър Станчев и библиотекар-домакин зап.попоручик Никола Чобанов
Членове(съветници): зап.подполковник Симеон Попов, зап.подполковник Стефан Стойнов, зап.поручик Досю Досев и зап.поручик Димитър Пенев
Първото знаме на дружество на СЗО в страната е изработено, осветено и връчено на неговият председател от Цар Борис III на 3 октомври 1929 г. За изработването му е направено дарение от 11 000 лв от зап.подполковник Симеон Попов, който е провъзгласен за негов Кръстник. Специално за церемонията по връчването му в гр. Русе пристигат Царят и Председателя на СЗО зап.генерал Владимир Вазов. Тържеството започва в 9,30 часа на 3 октомври 1929 г. на площад „Александър Батемберг”, където са построени частите на русенския гарнизон, членовете на военно-патриотичните организации и учениците от русенските училища. Гражданите, научавайки че Царят, който от 6 години не е бил в Русе, ще открие тържеството, започват да се стичат от всички улици и за минути площадът се изпълва с многохилядно множество. Точно в 10 часа на площада пристига Цар Борис III придружаван от своите адютанти, при което е посрещнат с мощно „Ура” от присъстващите. Отслужен е благодарствен молебен от Митрополит Михаил, след което знамето на дружеството на запасните офицери в гр. Русе е осветено. По стара традиция най-напред на него забива гвоздей Царя, след него председателят на СЗО ген.Вазов, председателят на дружеството полк.Дяков, Кмета на града и председател на дружеството на запасните подофицери Христо Разсуканов, и Окръжния управител. Гвоздей на знамето забива и опълченецът Николай Николаев, който е забивал такъв на Самарското знаме при неговото освещаване. Знамето е поето от Борис IIIи връчено първо на неговият кръстник зап.подполковник Симеон Попов. Ето и част от речта на Царя: „Скъпи бойни другари!..... Наредено под общото знаме на България, Русенското запасно офицерство днес е щастливо да се сдобие със собствено знаме – символ на идеалите, на които то служи..... Драги господа! Вземете тази Ваша съюзна емблема и я пазете свято във Вашата среда”....... Да живее България! Ура!
След края на церемонията се провежда парад на войсковите части и членовете на дружествата на офицерите и подофицерите, а Цар Борис се отправя пеша по ул. „Александровска”, където е посрещнат с бурни овации от русенското гражданство. По-късно в 13 часа във Военния клуб е организаран празничен обяд в чест на високите гости.
Следвайки примера на предците следва да отбележим, че в днешни времена РСОСЗР Русе също притежава съюзно везано знаме, което е връчено от областния управител на област Русе Мария Димова на председателя на съюза полк.о.з. Иван Иванов. Това се случва на 28.09.2007 г. във Военния клуб в гр. Русе по случай честването на 100-годишнината на Съюза с церемония по неговото освещаване от русенският митрополит Неофит, понастоящем Патриарх на Българската православна църква.
Настоятелството избрано през 1930 г. на общо годишно събраниеот 11 май с.г е в следния състав:
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседатели: зап.полковник Филип Цонев и зап.подполковник Симеон Попов.
секретар-касиер зап.капитан Петър Станчев, библиотекар зап.подпоручик Христо Стоянов и домакин зап.попоручик Никола Чобанов
Членове(съветници): зап.подполковник Стефан Стойнов, зап.поручик Досю Досев и зап.поручик Димитър Пенев
Проверителен съвет:зап.полковник Никола Лагарадинов, зап.подполковник Георги Нследников и зап.подполковник Александър Данев
На 26 февруари 1931 г. почива дългодишния председател на дружеството в Русе зап.полковник Дяков
Полковник Георги Дяков е роден на 19.12.1876 г. в гр.Карнобат. Завършва Военното училище през 1896 г. и е разпределен, като подпоручик в 11-ти Сливенски полк. Службата му преминава последователно в 8-ми Приморски, 31-ви Варненски и 5-ти Дунавски полк, където като Командир на 7-ма рота от полка го заварва началото на Балканската война. Начело на своята рота води кръвопролитна битка при Инджеклар, Бунархисарско, и на 15 октомври 1912 г. бива тежко ранен. За проявена храброст е награден с „Орден за Храброст” IV-та степен. След оздравяването му поема командването на дружина в 5-ти пехотен полк и участва с нея в Междусъюзническата война през 1913 г. В Първата световна война от 1915-1917 г. е назначен за Началник на строева секция в III-та армия, след което поема командването на 19-ти пехотен полк, чийто предишен командир е бил брат му полковник Антон Дяков, убит на Добруджанския фронт. С полка се премества от Серетския на Южния фронт в близост до Охрид. През 1918 г. е назначен за Командир на 34-ти Троянски полк, в състава на 9-та Плевенска дивизия, с който води ожесточена битка на Доранския фронт 17-19 септември 1918 г. показвайки чудеса от храброст. Въпреки постигнатата победа е получена заповед за отстъпление, при което на полковник Дяков е поверен ариергардана отстъпващата българска армия. Изтегля се последен след войските, но при Кала тепе е контузен тежко от снаряд. Останал сам в полусвяст е открит от неговите подчинени, които с доброволна команда се връщат и го прибират на ръце. След войната заема последователно длъжностите Командир на 19-ти пехотен полк, Началник на 5-то полково окръжие и Командир на 5-ти пехотен Дунавски полк. Съгласно клаузите на Ньойския договор за ликвидирането на българската армия през 1922 г. напуска армията и се пенсионира. Веднага след това става член на дружеството на запасните офицери в гр. Русе, първоначално е избран за подпредседател, а от 1925 г. до смъртта си през 1931 г. е Председател на същото.
На 3 май 1931 г. е избрано ново настоятелство в състав: Председател: зап.полковник Васил Динов
Подпредседатели: зап.подполковник Стефан Стойнов и зап.поручик Кирил Старцев /Бележит русенски градоначалник, кмет на град Русе/.
секретар-касиер зап.капитан Петър Станчев, библиотекар-домакин зап.подпоручик Светослав Ковачев
Членове(съветници): зап.подполковник Александър Данев, зап.поручици Райчо Райчев, Моско Гайдов и Борис Асенов
Със сигурност много малка част от русенци знаят тази съществена подробност, да не кажа почти никой, че известният нам кмет на Русе инж. Кирил Старцев е участвал много активно в дейността на съюза.
Това за сетен път показва, че българският офицер е не само добър воин и пълководец, но и много добър администратор и ръководител. Между впрочем запасни офицери кметове на гр. Русе са и зап.полковник Панайот Ангелов- началник на Дунавската флотилия (1886 г.), командир на 2-ри пехотен искърски полк в състава на 5-та пехотна дунавска дивизия, Кмет на Русе в периода 15 януари 1904 — 12 май 1908 г., сан.майор Д-р Иларион Буров, военен лекар по време на Балканската и Първата световна война, кмет на Русе в периода 20 май 1915 — 9 декември 1916 г., подп.Роман Маринович, офицер от запаса, кмет на Русе в периода10 май 1919 — 19 декември 1919 г., о.з.ст.л-т Божидар Йотов, кмет на Русе в периода 5 ноември 2005 — 23 октомври 2011 г., о.з.подполковник Пламен Стоилов кмет на община Русе от 23 октомври 2011 до настоящия момент.
Кирил Василев Старцев е роден на 2 януари 1895 г. в Белоградчик. Произхожда от семейство на офицер. Има и по-малка сестра, починала твърде млада от туберкулоза. През 1902 г. баща му капитан Васил Старцев е преместен да служи в Русе. Затова детските и юношеските години на К. Старцев са свързани с този град. Тук той завършва през учебната 1913/1914 г. средно образование в полукласическия отдел на Държавната мъжка гимназия “Княз Борис”, а през 1916 г. завършва Военното училище в София. Като млад офицер поручик Старцев участва в Първата световна война. Краят на войната е и край на неговата военна кариера. През есента на 1918 г. К. Старцев се записва за студент в Политехническия университет в гр. Лозана (Швейцария), където и завършва висше образование по строително инженерство през лятото на 1922 г.
Придобил солидна подготовка по своята специалност, овладял много добре немски и френски език, младият инженер се връща в България след дипломирането си. Постъпва на работа в Русе като помощник секционен инженер в железопътната секция. От 1925 г. е началник на водоснабдителното бюро към Окръжната постоянна комисия в Русе. През 1927 г. инж. К. Старцев създава свое семейство. От брака си има две деца – син и дъщеря.
Инж. К. Старцев бързо се утвърждава като авторитетен и уважаван специалист в Русе. Неговият висок професионализъм, съчетан с богатата му европейска култура, намира достойна оценка и от тогавашните български правителства. През пролетта на 1934 г. инж. К. Старцев заминава за София, където е назначен за началник-отдел в Министерството на земеделието и държавните имоти. След преврата на 19 май 1934 г., като симпатизант на "Звено" и със своя опит в управлението той се оказва най-подходящия кандидат за кмет на Русе. Със заповед № 3941 от 24 декември 1934 г. на министъра на вътрешните работи и народното здраве инж. Кирил Старцев е назначен за кмет на Русе. По повод на встъпването си в длъжността кмет на гр. Русе, инж. К. Старцев дава следното кратко изявление пред в-к “Русенска поща”: “Едва след като отида в Русе и се опозная с нуждите на града, ще мога да споделя някои мисли с читателите на в. “Русенска поща”. Сега мога да кажа, че ще направя за Русе всичко възможно, което познанията и силите биха ми позволили. Радва ме особно много обстоятелството, че както е поставена работата, отиването ми в Русе става по желание на русенци. Това ще улесни твърде много моята задача.” (в-к “Русенска поща”, год. ХІV, бр. 4416; Русе, 25 декемврий 1934 г., с. 1, кол. 4 – 5) Неговата инициативност, настойчивост и умение в ръководството на общината и благоустрояването на града го очертават като един от най-способните кметове в страната през този период. Избран е за председател на Съюза на българските градове, което е голяма чест за Русе.
Кирил Старцев е кмет на Русе до 14 септември 1944 г. (с две прекъсвания: Централната власт му възлага на два пъти важни мисии. Първият път е изпратен за кмет на Добрич - през втората половина на 1940 г., за да създаде модел на управление на новата българска власт в региона след присъединяването на Южна Добруджа. Вторият път от м. юни 1942 г. до края на същата година е командирован във Видин след голямото наводнение през 1942 г., за да подпомогне възстановяването му. Голямото напрежение го изтощава и от края на 1943 г. и през 1944 г. той е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. е поканен да предаде поста си на новата власт на Отечествения фронт. След възстановяването на здравето си е назначен за началник на водния синдикат "Русенски Лом", а по-късно се занимава с водоснабдяването на Лудогорието. Репресиран е и през 1956 г. е арестуван и изпратен в Белене. Освободен е през 1959 г. и след кратко лечение постъпва на работа в проектантска организация. Пенсионира се по болест. Умира на 12 декември 1962 г.
Горното се потвърждава и от ЦВА –В.Търново, фонд № 2654 „Списък на дружествата на запасните офицери и техните настоятелства в страната 1889 – 1933 г.”
Това настоятелство има нелеката задача през настоящата година да организира XIII-тия конгрес на съюза в гр. Русе и го прави безспорно по един блестящ начин! Показателен е фактът, че Русенската организация със своята работа е доказала своята активност и съпричастност към съюза и именно затова от 25 до 27 октомври 1931 г. в гр. Русе се провежда Тринадесетия редовен конгрес на СЗО, в който участват 224 делегати от цялата страна, от които 21 са от Русе. Конгресът преизбира за председател на СЗО генерал Велизар Лазаров и демонстрира единомислието и единодействието на съюзните членове по основните национални въпроси. Конгресът в Русе ще се запомни и с още нещо много важно в историята на съюза. По предложение на зап.поручик Генко Митов от Карлово специална комисия изработва клетва на запасния офицер, с която всеки трябва да покаже че не е забравил националните идеали и е готов на нови жертви за тях. Клетвата гласи: „Българин съм, обичам България и ще работя през целия си живот за свободата и обединението на моя народ. Боже помогни ми”.От този момент заедно с девиза „България над всичко” клетвата става един от символите на СЗО и винаги при тържествени случаи се произнася от всички присъстващи запасни офицери.
Към 9 часа на 25 октомври 1931 г. Председателят на съюза зап. генерал Лазаров заедно с членовете на Централното управление открива конгреса в Доходното здание с прочуствена реч под звуците на химна „Шуми Марица”.
В речта си той казва:
„ Господа делегати и скъпи бойни другари! Към Русчук беше мисълта, която вълнуваше всеки съюзен член от деня, когато в Пловдивския конгрес се реши, че Тринадесетия конгрес ще се състои тука. Към Русчук беше мисълта на всеки запасен офицер, защото Русчук е вратата, отдето преди повече от 1 век навлезна постепенно, но сигурно, културния напредък на българския народ. Тук в Русчук, витае духът на борците за политическа свобода: Л.Каравелов, Ст.Караджа. Тук в Русчук, запасният офицер, който носи голям дял за напредъка на българския въоръжен народ, иска да каже своята дума, своята преценка за живота и дейността на организацията на запасните офицери, иска да каже своята дума и своята преценка за вътрешното политическо и икономическо състояние на българския народ. Тук в Русчук, той иска да издигне глас на протест срещу неправдите, които се извършиха срещу храбрия и непобедим български народ. Запасното офицерство, което носи отговорност за напредъка на страната, ще каже своята тежка дума, защото погледите на целия български народ днес са устремени към Русчук, към бреговете на Дунава.”
На събитието участват войските от русенския гарнизон, представители на местните власти и лично Министъра на войната генерал-лейтенант Александър Кисьов (бивш Началник на 5-та пехотна дунавска дивизия).
Декларирайки единството на запасното войнство конгресът е поздравен и от Председателя на Съюза на запасните подофицери Йосиф Робев, посрещнат с бурни ръкопляскания и „Ура”. От неговото приветствие ставса ясно, че русенското запасно воинство както преди, така и днес е единственото в България, което притежава свой собствен дом, наречен „Дом на запасното войнство”:
„Днес, когато посетих Дома на запасното воинство в Русе, каквито домове за нещастие липсват в останалите градове на България-Дом величествен, аз видях една картина, която ще трябва по-често да бъде пред взора на политическия мъж, отколкото пред нашия взор. Тая картина буди у нас повече идеализъм и себеотрицание за една борба. Аз видях картината, където опълченецът на Шипка отразява атаките на турските маси с хвърляне на камъни и трупове.”
Конгресът заседава във Военния клуб. По случай закриването му русенското дружество в лицето на своя председател зап. полковник В.Динов отправя покана към делегатите и организира другарска трапеза в своя Дом на запасното войнство. Към 8, 30 часа вечерта празнично украсения салон на Дома посреща делегатите и гостите на конгреса. Повече от триста куверта са наредени по празничните маси. Присъстват представители на военните и гражданските власти, на други патриотични организации и членовете на русенското дружество. Приветствие към всички е отправено от Началника на Русенския гарнизон полковник Пенев:
„ Който не е бил в редовете на армията, само той не може да почуствува днешното наше вълнение. Като виждам мои бивши началници, другари и подчинени, не мога да не изкажа радостта си и радостта на всички офицери от гарнизона за поканата да бъдем между Вас, които днес ратувате пак за доброто на Родината, въодушевени от девиза – България над всичко”
Продължавайки списъка на настоятелствата на съюза в Русе през 1932 г. виждаме, че промени в ръководството не са настъпили, съответно продължават като Председател зап.полковник Васил Динов и подпредседатели зап.подполковник Стефан Стойнов и зап.поручик Кирил Старцев, същите са избрани на общо събрание от 27 април с.г. Секретар-касиер е зап.капитан Петър Станчев, домакин-библиотекар е зап.подпоручик Светослав Ковачев, а за членове(съветници) са избрани зап.поручици Моско Гайдов, Досю Досев и Атанас Боздуганов. Проверителен съвет: зап.подполковник Георги Наследников, зап.майор Христо Дочев и зап.поручик Сава Хрусанов.
Подпредседателя К.Старцев през 1932 г. изнася беседа на тема: „Ролята и значението на запасния офицер за възпитанието на народа”, която е проведена в съюзния дом и е посетена от множество дружествени членове и граждани.
През същата година си отива от този свят единственият останал генерал в Русенското дружество зап.генерал Делчо Несторов. Същият е роден на 20.09.1863 г. в гр. Панагюрище. Завършва Военното училище през 1887 г., а през 1900 г. право в Софийския университет. Продължава службата си във военните съдилища и е Председател на Русенския военен съд, а до 1914 г. е член на Главния касационен военен съд. След това се уволнява и се установява в Русе, където има адвокатска кантора. Активен член на русенското дружество на запасните офицери, като за заслугите му през 1928 г. е обявен за „Почетен член”.
През 1933 г. са записани два състава на настоятелството. На събрание от 29.06.1933 г. за Председател е избран зап.полковник Филип Цонев и подпредседатели продължават да бъдат зап.подполковник Стефан Стойнов и зап.поручик Кирил Старцев. Секретар-касиер е зап.капитан Петър Станчев, домакин-библиотекар е зап.подпоручик Светослав Ковачев, а за членове(съветници) са избрани зап.подполковник Александър Данев, зап.капитан Христо Ганев, зап.поручици Досю Досев и Атанас Боздуганов.
Съответно на събрание от 29.08.1933 г. настоятелството е попълнено с двама запасни членове: на мястото на подпредседателя зап.поручик Кирил Старцев е записан зап.подполковник Александър Данев, а на мястото на зап.подполковник Александър Данев е избран зап.капитан Борис х.Ганев. Пояснения за тези промени не са дадени, но имайки предвид събитията в страната, вероятно са продиктувани от ангажирането на К.Старцев с политика.
Полковник о.з. Филип Цонев Цонев е роден на 02.07.1870 г. в Габрово. През 1891 г. завършва Военното училище и започва офицерската си служба в 5-ти резервен полк в гр.Ямбол. Завършва Генерал-щабна академия и на 30.05.1918 г. е произведен в чин „полковник”. Последователно служи в 32-ри пехотен загорски полк гр. Нова Загора , с който участва в Балканската война при обсадата на Одрин и води сражения при село Куруджикьой, Чаталджа, Еникьой, Сапунджилар и Бегчели. През Междусъюзническата 1913 г. полкът се сражава при река Галик, Кукуш, Демир Хисар и Рупелското дефиле. След това е адютант на 7-ма пехотна рилска дивизия. Участва в Първата световна война, като Командир на 86-ти пехотен полк, формиран на 19 април 1917 в село Сармусакли, Серско и Началник-щаб на 5-та пехотна дивизия, след което през 1919 г. се уволнява в запаса и се установява в гр. Русе. Полковник о.з. Филип Цонев е най-дългогодишният Председател на дружеството на СЗО в гр.Русе от 1933 до 1939 г.
Следва настоятелството избрано на 24.06.1934 г., с четири нови членове, в състав:
Председател: зап.полковник Филип Цонев
Подпредседатели: зап.подполковник Стефан Стойнов и зап. полковник Никола Михайлов.
секретар-касиер зап.капитан Петър Станчев, домакин-библиотекар зап. поручик Атанас Боздуганов
Членове(съветници): зап.капитан Борис х.Ганев, зап.капитан Христо Ганев и зап.подпоручик Атанас Петров
Проверителен съвет: зап.полковник Драгомир Василев, зап.поручик Георги Шаханов и зап.подпоручик Борис Беджев
Новата 1935 г. започва с традиционния за русенското дружество офицерски бал в чест на рожденния ден на Царя. Той е проведен на 29 януари 1935 г. във Военния клуб. Балът е удостоен с присъствието на подпредседателя на СЗО полковник о.з. Славейко Василев, който е последният председател на съюза преди неговото ликвидиране през 1944 г.
Новото настоятелство през 1935 г. е избрано на събрание, проведено на 31 март с.г., като негов Председател продължава да бъде полковник о.з. Филип Цонев. Подпредседатели: подполковник о.з. Стефан Стойнов и полковник о.з. Никола Михайлов.
секретар капитан о.з. Петър Станчев,касиер капитан о.з. Борис х.Ганев, домакин-библиотекар поручик о.з. Стефан Маринов
Членове(съветници): подполковник о.з. Моско Василев, поручик о.з. Атанас Боздуганов, подпоручик о.з. Димитър Пенев
Проверителен съвет: полковник о.з. Драгомир Василев, поручик о.з. Димитър Вълчанов и подпоручик о.з. Борис Беджев
Следващата 1936 г. е избрано настоятелство в почти в същия състав :
Председател: полковник о.з. Филип Цонев
Подпредседатели: подполковник о.з. Стефан Стойнов и полковник о.з. Никола Михайлов.
секретар капитан о.з. Петър Станчев,касиер капитан о.з. Борис х.Ганев, домакин-библиотекар подпоручик о.з. Ст.Симеонов
Членове(съветници): подполковник о.з. Моско Василев, поручик о.з. Атанас Боздуганов, подпоручик о.з. Димитър Пенев
Контролна комисия: полковник о.з. Драгомир Василев, поручик о.з. Димитър Вълчанов и подпоручик о.з. Борис Беджев
Следващото настоятелство, избрано през 1937 г. е в състав:
Председател продължава да бъде полковник о.з. Филип Цонев. Подпредседатели: подполковник о.з. Стефан Стойнов и полковник о.з. Никола Михайлов.
секретар поручик о.з. К.Кръстев, касиер капитан о.з. Борис х.Ганев, домакин-библиотекар поручик о.з. Ст.Симеонов
Членове(съветници): поручик о.з. М.Гайдов, поручик о.з. Атанас Боздуганов, подпоручик о.з. Димитър Пенев.
През 1938 г. за Председател е преизбран полковник о.з. Филип Цонев. При Подпредседателите вече има определени съответно I-ви подполковник о.з. Стефан Стойнов и II-ри полковник о.з. Драгомир Василев.
секретар подпоручик о.з. Крум Христо Вълчев, касиер капитан о.з. Борис Хаджи Ганев, домакин-библиотекар и кореспондент поручик о.з. Стефан Симеонов.
Членове(съветници): поручик о.з. Атанас Боздуганов, поручик о.з. Константин Кръстев, подпоручик о.з. Димитър Пенев.
Контролен съвет: Председател полковник о.з. Паруш Шишков и членове поручик о.з. Димитър Вълчанов и поручик о.з. Иван Йорданов.
Следващото поред настоятелство на дружеството в Русе е избрано през 1939 г., Председател продължава да бъде полковник о.з. Филип Цонев.
Подпредседатели, съответно I-ви подпредседател подполковник о.з. Стефан Стойнов и II-ри полковник о.з. Драгомир Василев.
секретар поручик о.з. Светослав Писев, касиер капитан о.з. Борис х.Ганев, библиотекар поручик о.з. Димитър Пенев.
Членове(съветници): полковник о.з. Тодор Трифонов, поручик о.з. Константин Кръстев и поручик о.з. Кънчо Петров
Проверителен съвет: Председател полковник о.з. Паруш Шишков и членове поручик о.з. Димитър Вълчанов и поручик о.з. Иван Йорданов.
През тази година на 18.12.1939 г. почива един от най-активните и успешни членове на дружеството в Русе, бивш негов председател и член на Централното управление, многоуважаваният полковник о.з. Васил Стоянов Динов. Той е роден през 1867 г. в гр. В.Търново., завършва гимназия в родния си град и през 1889 г. завършвайки Военното училище е произведен в първи офицерски чин и назначен в Русенския гарнизон. В навечерието на Балканската война 1912 г. е дружинен командир в 19-ти пехотен полк в гр. Разград. Като такъв взема участие в нея при боевете край Ески-Полос и Петра, където е тежко ранен в двата крака. За участието му във войната е награден с „Орден за Храброст”IV-та степен, II-ри клас. След оздравяването си се завръща отново, като командир на дружина в 19-ти пехотен полк, въпреки предлаганата му тилова длъжност. С дружината си взема участие в Междусъюзническата война на върха „Китка”, за което е награден с орден „Св.Александър” IV-та степен. В Първата световна война е също командир на дружина в 19-ти полк и участва в атаката на Тутракан 1916 г. В тази битка отново е тежко ранен в двата крака, като остава инвалид с 30 % намалена работоспособност, поради тежката травма в бедрената кост на левия му крак. За участието му в тези боеве е награден повторно с „Орден за Храброст”IV-та степен, I-ви клас. След оздравяването си е назначен в Щаба на армията в Кюстендил, после е назначен за интендант на 12-та пехотна дивизия. След демобилизацията е назначен за командир на 19-ти пехотен полк и произведен в чин полковник. Остава на тази длъжност до 1920 г., след което е съкратен по силата на клаузите на Ньойския договор за намалението на войската. В гр. Разград основава и е председател на дружеството на запасните офицери до 1929 г., след което се премества в гр.Русе, с който го свързват незаличими спомени от началото на офицерската му служба. Тук той заедно с други офицери основава Кооперативна пенсионна каса, която се утвърждава и в последствие прераства в Кооперативна пенсионна банка.
Настоятелството през 1940 г. е с нов Председател зап.генерал Александър Пенев, който е и последният председател на дружеството на запасните офицери в гр. Русе до ликвидирането на съюза през 1944 г.
Подпредседатели: полковник о.з. Драгомир Василев и поручик о.з. Кънчо Петров.
секретар поручик о.з. Светослав Писев, касиер-домакин капитан о.з. Борис х.Ганев, библиотекар-дописник поручик о.з. Васил Делиганев.
Членове(съветници): поручик о.з. Константин Кръстев, поручик о.з. Стефан Симеонов, подпоручик о.з. Георги Коев
Проверителен съвет: Председател поручик о.з. Димитър Вълчанов и членове поручик о.з. Обретен Добрев и поручик о.з. Иван Йорданов.
Дружеството на запасните офицери и русенското гражданство на 10 април 1940 г. с болка се прощават със своя съгражданин и колега, герой от Балканската война полковник о.з. Тодор Г. Динолов. Като дружинен командир в състава на 5-ти пехотен дунавски полк в битката при Бунар хисар и Люлебургас 17-20.10.1912 г., поема командването на полка от убития му командир полковник Иван Петров и в завързалото се съдбоносно сражение обръща в панически бяг турските войски, с което спасява положението на цялата 5-та дунавска дивизия, а оттам и на I-ва българска армия. След войната за кратко е Командир на 5-ти полк 18.10 – 13.12.1912 г. Кавалер на няколко за ордена за Храброст и за гражданска заслуга, полковник Динолов участва в Първата световна война, като командир на полк и бригада, след което приключва военната си служба и се установява в Русе.
Годината е ознаменувана с едно от най-важните събития за обединението на българското племе. Идеал, изповядван през цялото съществуване на съюза. На 7 септември 1940 г. под натиска на Германия, кралство Румъния и царство България подписват т.нар. Крайовска спогодба, според която на България се връща Южна Добруджа. В Русе, подписването на спогодбата се посреща с неописуем възторг и това е напълно обяснимо, тъй като в града съществува значителна диаспора от бежанци от Добруджа. Особено това е валидно за дружеството на запасните офицери в Русе, тъй като част от офицерите добруджанци са членове и на ВДРО (Вътрешната добруджанска революциона организация), освен това ВДРО се ръководи от авторитетните членове на СЗО – о.з.капитан Иван Хаджииванов и о.з.полковник Никола Кя(е)милев.
Ето как описва атмосферата в града русенският вестник „Народна борба” бр.3025/08.09.1940( ДА –Русе, ЧП № 764, с.107-109):
„На 7 септември 1940 г. с камбанен звън и рев на фабричните сирени в Русе пристигна новината за връщането на Южна Добруджа към България. След речта на Министър-председателя Богдан Филов по радиото към 19 часа пред клуба на Добруджанското дружество се събира внушителен импровизиран митинг. Половин час по-късно под звуците на военната музика се образува многохилядна манифестация, която минава по улица „Александровска” и достига до казармите на Пети пехотен полк. Тук речи произнасят Ив.Хаджииванов и командирът на полка полковник Сърнев. Отново по ул. „Александровска” и ул. „Борисова” манифестацията отива пред германското консулство, за да изкаже благодарността на русенската общественост към германското и италианското правителства за връщането на Южна Добруджа към майка България. Манифестацията завършва с народно веселие в центъра на града пред паметника на Свободата.”
Вестник „Народна борба” бр. 3026 / 09.09.1940:
„Още от ранни зори в неделния ден (08.09.1940 г.) започват да пристигат групи от селата, облечени в народни носии, с развети национални знамена. Пред Паметника на Свободата е отслужен тържествен молебен. След това прочуствени патриотични речи произнасят митрополит Михаил, гарнизонният началник генерал Стефанов, кметът на града Кирил Старцев, председателката на дамското добруджанско дружество Ан.Божкова и председателят на дружество „Добруджа” и председател на ВДРО Ив.Хаджииванов, който поднася в подножието на паметника букет житни класове от Добруджа.”
Иван Хаджииванов води шествието в Русе 8 септември 1940 г.
Иван Петров Хаджииванов е роден на 12 юни 1883 г. в гр. Русе, България. През 1906 г. завършва пълния курс на държавното практическо земеделско училище в Образцов чифлик, област Русе, а след това и Школа за запасни офицери. Записва се студент в Юридическия факултет на Софийския университет. На 17 септември 1912 г. се обявява мобилизация на българската армия - започва Балканската война. Подпоручик Хаджииванов прекъсва учението си и е назначен за командир на взвод в 15-та рота от 4-та дружина на славния 5-ти пехотен дунавски полк. Участва в атаката на Одрин. След това - в Междусъюзническата война, в която е раняван, достига до командир на рота. През 1914 г. Хаджииванов се дипломира, като юрист и се установява на адвокатска практика в Русе (до 1944 г.). На следващата година, с включването на България в Първата световна война, пак е мобилизиран като ротен командир, а след това става дружинен командир. За участието си в трите войни е награден с три ордена - кръст „За заслуга“, кръст „За храброст“ и орден за раняване I-ва степен. Политическата промяна в страната на 9 септември 1944 г. се оказва фатална за Хаджииванов. С протокол от 24 декември 1945 г. Гражданското отделение на Русенския областен съд го обявява за „безследно изчезнал по време на смут около 30 септември 1944 г.“, като предполагаемата му смърт се приема, че е настъпила на същата дата. Репресиите не подминават и неговите близки. Днешен негов наследник със същото име е частният съдебен изпълнител в гр. Русе Иван Хаджииванов.
През 1941 г. е избрано ново настоятелство в състав:
Председател: зап.генерал Александър Пенев
Подпредседатели: полковник о.з. Драгомир Василев и полковник о.з. Дяко Антонов.
секретар поручик о.з. Светослав Писев, касиер капитан о.з. Борис х.Ганев, кореспондент поручик о.з. Георги Коев.
Членове(съветници): капитан о.з. Кънчо Петров, капитан о.з. Крум Николаев и поручик о.з. Константин Кръстев
Проверителен съвет: Председател поручик о.з. Димитър Вълчанов и членове поручик о.з. Илия Юрданов и поручик о.з. Иван Юрданов.
През 1943 г. за Председател на русенското дружество отново е избран генерал о.з. Александър Пенев. Това става ясно от бр.967/04.04.1943 г. на в-к „Отечество” и всъщност е последната информация, която е публикувана във вестника за дружеството до последния му брой 981/01.08.1944 г.
Подпредседатели: полковник о.з. Драгомир Василев и полковник о.з. Михаил Атанасов.
секретар поручик о.з. Константин Кръстев, касиер капитан о.з. Борис х.Ганев, дописник поручик о.з. Георги Коев.
Членове(съветници): капитан о.з. Кънчо Петров, поручик о.з. Илия Йорданов и поручик о.з. Георги Меднев
Проверителен съвет: Председател капитан о.з. Константин Бижев и членове капитан о.з. Моско Гайдов и капитан о.з. Иван Йорданов
Последният Председател на Съюза на запасните офицери в гр. Русе преди неговото закриване през 1944 г. от новата власт е генерал о.з. Александър Пенев. Негова внучка е доцентът от Русенския университет Емилия Ангелова, която скоропостижно почина през 2015 г.
Генерал-майор Александър Тодоров Пенев 
е роден на 14.12.1879 г. в гр. Шумен. Завършва Военното училище през 1901 г., произведен в първи офицерски чин е назначен на служба в 19-ти пехотен шуменски полк. Участва, като командир на рота, капитан, в състава на 7-ми пехотен преславски полк в битката за Тутракан. От 11.02.1923 - 08.04.1924 г. е Командир на 5-та пехотна дунавска дружина, което свързва неговия живот завинаги с гр. Русе. През 1928 г. е назначен за Командир на 5-та пехотна дунавска дивизия и е Началник на гарнизона до 1931 г. Произведен е в чин генерал-майор на 31.10.1930 г. През 1934 г. е Началник на канцеларията на Министерството на войната, след което излиза в запас и се установява в Русе. Кавалер на ордена за Храброст и други воински отличия.
Едновременно с формирането и развитието на офицерския корпус неразривно свързано с него се обособява още една военна прослойка, тази на подофицерите имаща съществен принос за изграждането на българската войска. Учредителният конгрес на Съюза на запасните подофицери се провежда според официалните документи в Стара Загора от 24 до 26.10.1910 г. Въпреки, че и тук както и при СЗО съществуват противоречиви информации (В „Резолюции от І – VІІІ конгреси” пише, че учредителният конгрес е проведен в Стара Загора, но в История на Централното благотворително на запасните подофицери дружество „Гургулят” с автор И. Градинаров се сочи, че се е провел в София в бирария “Балкански сокол” .). На 24 октомври председателят на Софийското дружество “Гургулят” фелдфебел Таке Василев привества делегатите и открива работата на конгреса. Присъстват 29 делегати, като от Русе присъстват 2-ма делегати от дружество “Защита” – Русе. Избрано е бюро за неговото ръководство в състав: председател – Георги Тачев – делегат на русенското дружество “Защита”, подпредседател Йордан Хранов от кюстендилското дружество “Сливница” и секретари – Г. Николов и Р.Ив. Найденов от София.
 |
 |
| Членска книжка на членовете на СЗПО | Значка на членовете на СЗПО |
От 14 септември 1922 г. Съюзът на запасните подофицери се обединява със Съюза на запасните офицери в обща “Федерация на съюзите на офицерите и подофицерите от запаса “ и функционира до 1944 г. На 29 юли 1923 г. е публикуван Уставът на федерацията на запасните офицери и подофицери. В него се подчертава, че Федерацията трябва да служи само на „беззаветното родолюбие”, стоящо над партийни, съсловни и класови интереси. Федерацията издава “Позив към българския народ”, в който си поставя свещената цел да бъде мощен страж на свободите и правата на гражданите, да гарантира спокойния живот на родината по пътя й към култура и прогрес и стоейки далеч от партийните борби да остане вярна на своя народ. Главният девиз на Федерацията е: “Отечеството над всичко!” Между впрочем, цел която и в наши дни е актуална и е заложена в Устава на Регионалния съюз в Русе.
 |
 |
| Значка на членовете на СЗО | Членска карта(легитимация) на членовете на СЗО |
Всъщност зараждането на идеята за обединението на двата съюза става година по-рано, за което русенци имат съществен принос. Това се случва на конгреса на Съюза на запасните подофицери, проведен в гр. Русе от 27 до 29 август 1921 г. Делегатите са посрещнати на спирка Русе от членовете на двата съюза в града, след което начело с военната музика на 5-та дунавска дружина преминават в стройни редици през целия град до клуба на запасните подофицери. Преди откриването на конгреса на 28-ми август(неделя) делегатите и членовете на русенските дружества полагат венци на гробовете на Стефан Караджа, Любен Каравелов и пред Паметника на свободата. Конгресът е поздравен от ген.Киселов, като член на Висшия съюзен съвет на СЗО, и от зап.подполковник Н.Кемилев от името на дружеството на зап.офицери в Русе. В своето слово ген.Киселов заявява: „Ако в миналото са ставали съзнателни и несъзнателни грехове, които причиниха нещастието на България, в бъдеще ще се извърши непростим грях, ако в тия тежки времена не си подадем ръка за сговор. Бихме станали всички изменници пред светата памет на славно загиналите герои, ако ние не дадеме на Отечеството нашата сила”, завършвайки с апел към делегатите на конгреса за федериране на всички патриотични организации.
Федеративен съвет през 1923 г. се състои от 6 члена, съгласно чл.7 от Устава на Федерацията на запасните офицери и подофицери в България, съответно трима офицери и трима подофицери – Председател зап.генерал П.Киселов, зап.майор Алекс. Коларов, зап.поручик Вас.Янакиев, зап.подофицер Д.Тодоров, зап.подофицер Н.Чолаков, зап.подофицер Ив.Бо......../не се чете/.
Протокол от заседание на Федеративния съвет с оригиналния подпис на ген.Киселов
На 25 май 1928 г. се е конституирал Федеративния съвет на СЗО и СЗПО, с по трима членове от двата съюза съответно:
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседател: зап.подофицер А.Данков
Секретар-касиер: зап.поручик Д.Досев
Членове: зап. полковник Иван Ванков, зап.попоручик Никола Чобанов, зап.подофицер Ал.Касабов
През 1930 г. на 16 юли с.г. се е конституирал Федеративният съвет на СЗО и СЗПО в Русе както следва:
Председател: зап.полковник Георги Дяков
Подпредседател: зап.фелдфебел Хр.Ив.Разсуканов
Секретар-касиер: зап.поручик Досю Досев
Членове: зап.поручик Ст.Стойнов, зап.фелдфебел Ив.Драндаров и зап.фелдфебел Ал.Касабов.
На 16 ноември 1934 г. е избрано ръководство на Федеративния съвет на русенските дружества на СЗО и СЗПО, съответно за Председател е избран полковник о.з. Филип Цонев, подпредседател – фелдфебел о.з. Касабов, секретар-касиер е капитан о.з. Петър Станчев, а членове-съветници са полковник о.з. Никола Михайлов, фелдфебел о.з. Ив.Драндаров и подофицер о.з. Стойчев.
Съгласно приетия Закон за общ съюз на запасното воинство на 3 октомври 1940 г. в църковния салон се е състояло общо събрание на 4-те дружества и се е конституирала новата федерация. За неин председател е избран генерал о.з. Александър Пенев, а членове от дружеството на СЗО са капитан о.з. Кънчо Петров и поручик о.з. Георги Коев.
Със заповед № 4096 на министъра на Вътрешните работи Антон Югов от 1 декември 1944 г. Общият съюз на запасното войнство е обявен за фашизирана структура и е разтурен. Санкциите не спират дотук, като с 10-то постановление на Министерски съвет от 20 юли 1948 г. са отнети всички имоти и финансови средства на съюза възлизащи на милиони левове.
Във времена на паднали нрави, отвсякъде се опитват да ни внушат, че истината е нещо относително, традицията и вярата в Бог са отживелица, а честта – предрасъдък. Тези идеали, ние – българските офицери пазим и до днес, независимо от това че никой от нас не е участвал в реални бойни действия, независимо че ние не сме кавалери на Ордена за храброст, независимо от това че се опитват да ни разделят на царски, фашистки, комунистически и какви ли още не!
Офицерът е бил, е и ще бъде в най-висша степен преди всичко патриот, изпълняващ върховен дълг към Майка България, една особена категория хора, които другите трудно могат да разберат.
В потвърждение на казаното по-горе и завършвайки тази част от историята на съюза ще цитирам думите на портупей-юнкер Райно Каблешков към юнкерите от 65-ти боен Дравски випуск на ВНВУ (1945) „Господа, Вие днес се обрекохте да бъдете водачи на въоръжения български народ. Запомнете нещо от своя първи взводен командир:
От днес до края на дните Ви, животът Ви принадлежи на България. Сърцето Ви на любимата. Но честта – тя си е само Ваша!”
Максима валидна за всички български офицери вчера, днес и утре!
Предусещайки края на свидния за всички офицери Съюз, завинаги с вяра в доброто бъдеще Отечеството, последният брой 981/01.08.1944 г. на в-к „Отчество” завършва с „Песенъ за Родината”, стихотворение написано от Бончо В.Бончев.
Азъ виждамъ те, Родино моя свидна,
съсъ погледъ, който Богъ ми самъ дари –
проникващъ презъ столетия незрими,
въ които късъ свещенъ отъ тебъ гори –
и гледамъ презъ текущите години
на бъдещето сияйните зари...
II. Възстановяване и дейност на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в гр. Русе в периода след 1990 г.
СОСЗ гр. Русе в периода от 1990 до 1998 г. - Възстановяването на организацията
Въпреки, че след края на Втората световна война с цел привличане на запасното воинство на страната на отечествено-фронтофското правителство, възниква идеята за създаване на подобие на Общия съюз на запасното войнство , наречено „Съюз на бойците против фашизма”, в който да се включат всички фронтоваци без оглед на званието им, тази идея така и не се осъществява и просъществува до 1951 г. Впоследствие възникват т.нар. Комитети на запасните офицери към Военните окръжия, но и те не могат да заместят в пълен обем дейността, която е развивал съюза преди 1944 г., тъй като са създадени по административно-команден ред, а не на принципа на доброволното сдружаване. Те са силно политизирани и идеологизирани от постулатите на управляващата комунистическа партия.
Едва след демократичните промени, настъпили след 10 ноември 1989 г., голяма част от запасните офицери, познавайки ролята и значението на съюзите на запасното войнство от периода на монархията, и с оглед защитата на офицерското съсловие от реваншизъм започват неформално да обсъждат, както по места така и на национално ниво идеите за сдружаване и създаване(възстановяване) на Съюза съобразно новите условия и законодателство. Стига се до становището, че новосъздадения съюз не следва да копира всичко от миналото, но в голямата си част да привлече всички категории от запасния команден състав – висши, старши и младши офицери, старшини и сержанти.
Естествено възниква въпросът „Какво се случва с офицерите – тези волеви, енергични, образовани, компетентни и все още работоспособни мъже, след като напуснат армията?”. Престават ли да мислят за армията и нейната съдба, и за съдбата на България, превръщат ли се в резерв за нови битки и изпитания или остават О.З. – риторично казано „окончателно загубени” за обществото личности?! Единодушно е мнението, че за разлика от многото други професии, офицерската е въпрос на призвание и дълг, който не свършва със свалянето на мундира. Макар и в запаса, без пагони и униформа, офицерът си остава преди всичко Офицер и то за цял живот!
Така на 20 декември 1989 г. в Централния Военен клуб внушителна група запасни генерали и офицери от София избират инициативен комитет за създаване (възстановяване) на съюза, въпреки несъгласието на армейски генерал Добри Джуров и министър-председателя Андрей Луканов. Изготвен е проекто-устав и е насрочен учредителен конгрес на 23 януари 1990 г. На конгреса за председател на СОСЗ е избран о.з. генерал-лейтенат Петър Рангелов Стоянов(Карата), а за член на Централния съвет о.з.майор Аврам Маринов Чернев, който до тази дата е Председател на комитета на запасните офицери към Военото окръжие в гр. Русе.
Следвайки тези общи тенденции през 1990 г. група запасни офицери от гр. Русе се събират в неформален състав и обсъждат създаването на местна структура на съюза, първоначално общинска, а след това и областна. Сред тях са о.з. майор Чернев, о.з.полковник Костадин Костадинов, о.з.полковник Петър Папазов, о.з.полковник Димитров, о.з.полковник Мартев, о.з.полковник Гагов, о.з.подполковник Г.Благоев и др.
 |
 |
| Герб на ЦС на СОСЗР | Герб на РСОСЗР Русе |
След конгреса и приемането на Устава започва усилена работа по учредяване на дружества на запасните офицери и сержанти предимно на територията на гр. Русе, като в последствие идеята е да се учреди общинска и областна организация (Регионален съвет).
На учредителния пленум по учредяване на Регионалния съвет за първи негов председател е избран о.з. полковник Костадин Костадинов, който е председател на съюза в периода 1990 – 1991 г.
о.з. полковник Костадин Стефанов Костадинов е роден на 30 декември 1921 г. в с. Въбел /днес в границите на град Търговище/ в бедно селско семейство. В периода 1935-1937 г. учи в Шуменската мъжка гимназия, а през 1937-1940 година в Търговищката смесена гимназия. През 1941-1943 отбива редовна военна служба в 19 Пехотен полк град Разград, по-късно в 8-ми Пехотен приморски полк в Демир Хисар. В годините на антифашистката съпротива е помагач на Търговищко-Омуртагския партизански отряд. В периода 1944-45 г. участва като доброволец в първата и втора фаза на Отечествената война в състава на 3-та дивизия на Първа армия на длъжност помощник- командир на инженерно-щурмова дружина. Участва в боевете на река Драва през пролетта на 1945 г. Носител е на Орден за храброст и редица български и съветски медали.
От 1947 г. постъпва като офицер в състава на Гранични войски от МВР, където служи до 1963 година. Започва на длъжност зам. командир на Гранична комендатура град Петрич, от 1948 г. като зам. командир по политическата частв Малко Търново и началник отдел в Управление Гранични войски, София. През 1954 г. завършва Военна академия „Г.С.Раковски“ като първенец на випуска. Званието полковник получава през 1956 г., когато служи в Смолян като Командир на граничен отряд, по-късно е Командир на граничен отряд в град Русе.
След 1963 г. работи като Директор на Държавен текстилен комбинат „Юта“ град Русе, пенсионира се през 1986 г. Избиран е в ръководството на редица обществени организации – от 1964 до 1987 г. за председател на Окръжния комитет за защита на мира в Русе, като дългогодишен общински съветник е член на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. От 1988 г. е избран за Председател на Общинския комитет на запасните офицери към Военно окръжие Русе. Носител е на редица държавни отличия – орден „Г.Димитров“, орден „НРБългария“, Народен орден на труда – златен, почетен служител на МВР и Заслужил деятел на леката промишленост.
Както всичко друго, началото е много трудно и изисква време за убеждаване и привличане на нови членове. В първите стъпки голяма част от офицерите и сержантите от запаса в Русе имат разнопосочни идеи и виждания за създаването и дейността на такава организация, повлияни от политическата обстановка в страната. Много от тях не виждат смисъл да членуват и като цяло местната структура е сформирана преди всичко от бивши кадрови офицери на МО и МВР. Същото се вижда и от документа по-долу, от който разбираме, че съставът на общинския съвет (пленум) на СЗОСС Русе (Съюз на запасните офицери, старшини и сержанти) при учредяването му се състои от 29 члена. В него фигурират всички по-известни имена от близкото минало, служили и заемали отговорни постове в системата за сигурност и отбрана в област Русе, преди промените през 1989 г.
От 1991 до 1993 г. за председател на Регионалния съвет е избран о.з. полковник Петър Папазов, който е и председател на общинската организация.
о.з.полковник Петър Стоянов Папазов е роден на 28.12.1927 г. в гр.Долна Оряховица, област В.Търново. Завършва средно образование през 1947 г. в гимназията на гр. Горна Оряховица. През 1960 г. завършва Народното военно училище „В.Левски” в гр. В.Търново. През 1989 г. излиза в запас с последно офицерско звание „полковник”.
Дългогодишен началник на Военно окръжие-Русе, един от основателите на съюза след демократичните промени, член на дружество „Стефан Караджа” към общинската организация на РСОСЗР в Русе.
След него ръководството се поема от о.з.подполковник Димитър Бешев за периода от 1994 – 1997 г.
о.з. подполковник Димитър Яков Бешев е завършил ВНВВУ „Г.Бенковски” гр. Д.Митрополия. Военната му служба приключва на летище Щръклево.
В периода 1997 – 1998 г. председател на съюза в Русе става о.з. подполковник Борис Антов Велков.
о.з. подполковник Борис Антов Велков е роден на 28.08.1929 г. в с. Горни Лом, област Видин. Завършва средно образование в гр. Белоградчик през 1947 г. Завършва военно училище през 1950 г. със специалност офицер от финансова служба със звание мл.лейтенант. През 1960 г. завършва висше образование във ВИНС гр.Варна със специалност счетоводна отчетност-икономист. Служи като преподавател по финанси във военното училище в гр. Шумен, финансов инспектор, финансист в поделенията в с.Долни чифлик и в гр.Айтос, Началник интендантско обслужване в гр.Варна, Зам.началник по административната част във Военна болница гр. Шумен и гр.Русе. През 1984 г. излиза в запас. Почива на 24.09.2006 г. в гр. Русе.
Първият известен протокол е от заседание на "новоизбрания пленум" на регионалния съвет на съюза на офицерите и сержантите от запаса - Русе. Той носи датата 2 октомври 1991 год. и номер 1. Дневният му ред е от една точка - избор на бюро, което дава повод да смятаме, че това е първия протокол след учредителния пленум на възстановения регионален съюз. Избраното бюро е от 5 души: председател - о.з.подп. Димитър Яков Бешев; зам. председател - о.з.подп. Георги Паисиев Благоев; секретар - о.з. подп. Пенчо Василев Иванов и двама членове - о.з.полк. Георги Михайлов Рашевски и о.з. подп. Кирил Манчев Вълков.
На третото отново разширено заседание, проведено на 26 март 1992 г., на което освен регионалното и градското ръководства присъстват и председателите и секретарите на дружествата от селищните системи. На това заседание за първи път в протоколирано изказване на полк. Антонов е поставен въпроса за създаване на работна група - полк. Папазов, подп. Бешев и подп. Благоев, която да постави въпроса за получаването на Дома - паметник на запасното войнство, бивша собственост на Съюза на подофицерите от запаса до 1948 г.Отново се говори за създаването на дружества, но вече се смесват както по интереси и специалности, така и районирано - по блокове и квартали. Това показва, че се търси гъвкавост в изграждането на организацията. Поставен е въпросът и е взето решение през април да се организира и проведе конференция на общинската организация "за избиране на легитимен Пленум на общинския съвет на СОСЗ, като се осигури да влязат в него по-млади и от различни партии запасни офицери и сержанти", което е още едно потвърждение, че наистина датата на възстановяване на русенската областна организация е 2 октомври 1991 г.
На 11 януари 1994 г. в РВУ е проведена първата отчетно-изборна Конференция.
Гост е о.з. ген. Стоименов - член на ръководството на ЦС на СОСЗ. В доклада и разискванията основно са поставени въпроси по организационната дейност, възстановяването собствеността на Дома - паметник и инициативи за подобряване статуса на запасното воинство, социална подкрепа и законодателни промени в тази посока, целящи така също и укрепване и утвърждаване на съюза. Приета е резолюция за работата на регионалния съвет, избран е нов пленум, в състав от 17 члена, контролна комисия от 3 члена и 4 делегата за третия конгрес на СОСЗ. На своето първо заседание новоизбраният пленум избира 5- членно бюро с председател подп. Бешев, зам. председател полк. Тушев, секретар подп. Благоев и членове полк. Рашевски и подп. Вълков.
Следващата отчетно - изборна конференция се провежда на 9 април 1997 г. Присъстват 30 делегати. Разискванията след прочитането на доклада са в минорен тон, породен от сложната обстановка в страната и тежкото състояние на Съюза. Липсва всякакво съдействие както от общинските и държавни органи, така и от МО и местните действащи военни. Не е мръднал въпросът с Дома - паметник. Началникът на Военна болница полк. Драгнев е отказал да предостави помещение за клуб на членовете на Съюза. Появяват се дори изказвания в посока организацията да престане да съществува. Избран е регионален съвет от 8 члена и за председател на бюрото – о.з. подп. Борис Антов, а също и двама делегати за 4-тия конгрес на СОСЗ.
СОСЗ гр. Русе в периода от 1998 до 2001 г. - Новото начало
Нов тласък в дейността на съюза през 1998 г. дава избирането на ново ръководство на Регионалния съвет с Председател д-р инж. о.з. капитан Красимир Иванов Ениманев.
Проф.д.н. инж. о.з. полковник Красимир Иванов Ениманев е роден на 24.07.1958 г. в гр. Обединение, обл.В.Търново. Средно образование завършва в МГ „Баба Тонка” в гр. Русе през 1976 г. Висше образование завършва през 1983 г. във ВИАС гр. София със специалност „Промишлено и гражданско строителство-конструкции”. През 1987 г. специализира във ВИНС – Варна със специалност „Икономика на строителството”. Научни степени придобива последователно от доктор на науките до професор. Преподавател в Русенски университет „Ангел Кънчев”. Бизнесмен, управител и собственик на строителна компания АБВ-Русе ООД.
Военно образование получава през 1978 г. в Школата за подготовка на запасни офицери „Г.Делчев” в гр. Враца, със специалност „инженерни войски”. Повишенията в следващи офицерски звания получава в запас. През 2015 г. със заповед № КВ-127/16.04.2015 на Министъра на отбраната е произведен в звание полковник.
Изборът му за председател става на 08.12.1998 г. с протокол на регионалната конференция на СОСЗ-Русе, която пък е предизвикана за провеждане от инициативен комитет„за изграждане структурите на СОСЗ”. В нея участват 48 делегати от всички общински организации на територията на област Русе.
С Протокол № 1/ 14.12.1998 г. от заседание на РС на СОСЗ Русе е избрано Изпълнително бюро в състав от 5 члена офицерите от запаса о.з.кап.Красимир Ениманев – председател, о.з.подп.Кольо Иванов - зам.председател по социалната политика, о.з.полк.Иван Иванов – зам.председател по икономическите въпроси, о.з.подп.Живко Иванов – секретар и о.з.подп.Ангел Ангелов – касиер. За председател на Регионалната контролна комисия е избран о.з. подп.Лъчезар Бърденов.
С протокол № 4/ 04.05.1999 г. от заседание на РС на СОСЗ за зам.председател на съвета е избран подп.о.з. Кънчо Кънев, който заема мястото на подалия оставка подп.о.з. Кольо Иванов. В протокола секретаря подп.о.з. Живко Иванов отчита, че към тази дата съюза се състои от 17 дружества с под 500 члена, като предстои създаването на дружества по месторабота в Пристанищен комплекс, ВИМЕСС и Окръжна болница.
На 10.02.2001 г. вече в клуб-ресторант „Потсдам” (след подписан договор за наем между община Русе и СОСЗ) се провежда отчетно-изборната конференция на СОСЗ–Русе, участие в която вземат 63-ма от общо избрани 70 делегати от общинските организации. От отчетния доклад на председателя о.з.кап.Ениманев и от изказванията на делегатите личат ентусиазма и удовлетвореността за възстановяването на организационния живот и структурите на съюза в област Русе, както и за заслужения авторитет на национално ниво. На конференцията, съгласно протокола са избрани нов Регионален съвет, който вече се състои от 23 члена, Регионална контролна комисия от 3-ма члена и 10-ма делегати за V-тия конгрес на СОСЗ на 28-29.03.2001 г.в гр. София.
Благодарение на о.з.полк. Владимир Тушев, който е председател на Русенската общинска организация, същата е вече в много по-добро организационно състояние. Полковник о.з. Тушев е най-дълго председатестващия общинската организация на съюза в гр. Русе и има изключителни заслуги за неговото укрепване и развитие.От 1992 година е член на съюза и е избран за председател на общинската организация в гр. Русе. Впоследствие е секретар на съюза до 2010 г. и член на Управителния съвет на самостоятелно регистрираното сдружение РСОСЗР гр.Русе. Има съществен принос за възстановяването на собствеността на „Дома на запасното воинство”.
полковник о.з. Владимир Михайлов Тушеве роден на 14.02.1944 г. в с. Долно Озирово, област Монтана. Средно образование завършва в гимназията в гр. Вършец, като по същото време преминава курс за моторно летене в аероклуб гр. Монтана. През 1962 г. лети на самолет ЛАЗ-7М в аероклуб-Русе, след което постъпва във ВНВВУ „Г.Бенковски” гр. Долна Митрополия и се дипломира през 1967 г. със звание лейтенант и специалност „летец-пилот”. След завършването на военно-въздушното учлище е разпределен във военно летище Каменец, като инструктор-пилот. През 1968 г. е преместен на служба във военно летище Щръклево, където лети на самолет Л-29. Завършва Военна академия „Г.С.Раковски” гр. София през 1975 г. и продължава службата си на летище Щръклево, преминавайки през всички длъжности от инструктор до заместник-командир на авиополк. От 1988 г. до 1992 г. заема длъжността Началник на аероклуб гр. Русе, след което се уволнява в запас със звание полковник.
Капитан о.з. Ениманев председателства съюза до 2001 г. и продължава борбата за възстановяване собствеността на Дома-Паметник на запасното войнство, бивш Потсдам. Изключителни са неговите заслуги за издигане авторитета на съюза в Русе на местно, национално и международно ниво. По време на неговия мандат значително са подобрени отношенията с Централния съвет на СОСЗ. В гр. Русе е осъществена първата среща между националните ръководства на съюзите на запасните офицери и сержанти от запаса на Република България и Република Румъния. Създадена е основата за взаимодействие между четирите военно-патриотични съюзи в област Русе (СОСЗ, СВВБ, СВИВП и Съюза на възпитаниците на Н.В. училища). По негова инициатива на 06.02.2001 г. в Дома на запасното войнство в гр.Русе е организирана среща на военно-патриотичните съюзи с Началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Михо Михов, в която участват и ръководствата на СОСЗ от В.Търново, Габрово и Разград.
От списъците на членовете и справката за платения членски внос към 06.12.2000 г. става ясно, че организацията наброява общо 526 члена, съответно:
Русе – 206 члена, председател о.з.полк Владимир Тушев
Бяла – 107 члена, председател о.з.ст.л-т Георги Русев
Ветово – 19 члена, председател о.з. Ради Радев
Две могили – 23 члена, председател о.з.кап. Петър К.Петров
Сливо поле – 50 члена, председател о.з. подп. Асен Тончев
Борово – 27 члена, председател о.з.подп. Ангел Василев
Иваново – 33 члена, председател о.з.полк.Яни Иванов
Ценово – 61 члена, председател о.з. ст.л-т Красимир Танев
Общо СОСЗ Русе - 526 члена
Признанието за дейността на русенската организация не закъснява и на V-тия конгрес на СОСЗ гр.София за членове на Централния съвет са избрани о.з. д-р кап. Красимир Ениманев и о.з.полк. Георги Георгиев- кмет на община Ветово, а по-късно за член е избран и о.з полк.Иван Иванов, като нов председател на областната организация. За членове на Централната контролно-ревизионна комисия са избрани о.з.подп. Георги Николов и о.з.подп.Лъчезар Бърдинов. Непосредствено след V-тия конгрес на СОСЗ о.з.кап. Ениманев е избран за заместник-председател на Централния съвет на СОСЗ по външната политика и стопанската дейност и поради тези свои ангажименти на заседание на новоизбрания Регионален съвет на СОСЗ–Русе предава председателството на о.з.полк Иван Иванов. Като зам.председател на Централния съвет, Ениманев развива активна международна дейност и има значителни заслуги за приемането на България, в лицето на СОСЗ за член на междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва CIOR.
Документите за членство на СОСЗ-България в междусъюзническата съвместна конфедерацияCIORса внесени лично от него на нейния 54-ти конгрес в качеството му на зам.председател на ЦС на СОСЗ, състоял се в столицата на Испания гр. Мадрид от 23 до 27 юли 2001 г.
Приемането на съюза за член на конфедерацията става година по-късно на 26 юли 2002 г. на заседание на Изпълнителния комитет в Страсбург, обявено с нарочно писмо от Президента на CIORподп.о.р. Карстен Туен. На 2-ри август 2002 г. именно в Русе на брифинг организиран и проведен в Дома на запасното войнство от Регионалния съвет, о.з. д-р кап. Красимир Ениманев обявява официалното членство на България в междусъюзническата конфедерация.
CIOR(Interallied Confederation of Reserve Officers) е междусъюзническа съвместна конфедерация, основана през 1948 г. В последствие повечето от националните асоциации на офицерите от резерва на страните-членки на НАТО се присъединяват към нея. Целта на конфедерацията е да наложи и да поддържа междусъюзническия дух сред офицерите от резерва и да им предоставя информация относно текущи проблеми и дейности на НАТО. Междусъюзническата конфедерация на офицерите-медици от резерва (CIOMR), основана през 1947 г., е пряко свързана с CIOR (съкращението CIOR включва CIOMR). CIOR се състои от президент и секретариат, комитети и постоянен представител в НАТО, както и национални делегации от страни от НАТО и други страни (съгласно Конституцията на CIOR), като всяка една от тях се оглавява от вицепрезидент. Освен това CIOR има и Международен военен щаб (IMS) и офицери за връзка със SHAPE/HQ SACT
На последното за 2005 г. заседание на областния съвет с протокол № 24 от 10.12.2005 г. м-р о.р. Красимир Ениманев е освободен от Изпълнителното бюро и от Областния съвет по негово желание, с което приключва участието му в ръководството на съюза в Русе.
СОСЗ гр. Русе в периода от 2001 до 2010 г. – Укрепване, затвърждаване и разцепление на съюза
От 2001 до 2010 г. кормилото на Регионалния съвет се поема от о.з.полковник Иван Петров Иванов.
о.з. полковник Иван Петров Иванов е роден на 26.04.1944 г. в с.Сокол, област Силистра. Средно образование завършва през 1962 г. в ССТ гр.Силистра, със специалност „младши зоотехник”. През 1967 г. завършва Полувисшия медицински институт в гр.Русе, а впоследствие медицински колеж към Висшия медицински институт в гр. Плевен, като „специалист”. През 1986 г. завършва задочно висшия курс на ВНВУ „В.Левски” в гр. В.Търново, тилов профил, специалност „общовойсково вещево и продоволствено снабдяване”. През 1971 г. постъпва на свръхсрочна военна служба, като офицер от Българската армия, на длъжност командир на взвод във Военна болница със школи за санитарни инструктори и войскови готвачи и хлебари. Службата в армията приключва през 1994 г. , като зам.-началник по МТТО на Военна болница и ШСИВГХ, със звание полковник. След пенсионирането си до 2008 г. работи в различни фирми и компании в сферата на търговията и услугите. Председателства съюза до м.февруари 2010 г., след което е избран за зам.председател на Управителния съвет на РСОСЗР по организационната дейност и е определен за отговорник на Централния клуб на съюза в Дома на запасното войнство.
Избирането му за председател на съюза става с протокол № 34 от 28.04.2001 г. на пленум на Регионалния съвет, проведен в клуб „Потсдам”.
кап.о.з. Ениманев обоснова оставката си с новия устав и несъвместимостта на заеманата от него длъжност - зам.председател на ЦС на СОСЗ и председател на Регионалния съвет.
Извадка от Протокол № 34 от 28.04.2001 г.
В началото той заедно с о.з.полковник Георги Р.Георгиев, о.з.полковник Владимир Тушев, оз.подполковник Георги Николов, о.з полковник Антон Антонов, о.з. подполковник Тодор Георгиев, о.з. подполковник Тодор Цонев и други изявени членове на съюза започват масирана кампания за създаване на нови дружества, привличане на нови членове и организационно доизграждане на общински организации. Поставена е основната цел: Организационно укрепване, издигане авторитета на организацията, родолюбивото възпитание на младото поколение и оказване на помощ и социална подкрепа на напускащите и съкратените офицери и сержанти от армията , МВР и службите за сигурност.
Поставеното добро начало на взаимодействие между четиритевоенно-патриотични организации в област Русе (СОСЗ, СВВБ, СВИВП и Съюза на възпитаниците на Н.В. училища) по времето на председателството на о.з.кап. Ениманев, е продължено от неговия наследник о.з. полк. Иванов и на 04.09.2001 г. с Протокол №47 е избрано общо председателство на запасното войнство и е подписан договор за съвместна дейност. Общото председателство се състои от 7 члена:
- о.з.полк. Иван Иванов – председател на СОСЗ
- о.з.полк. Никола Нунев – председател на СВВБ
- о.з. полк. Д.Денев – председател на Съюза на възпитаниците на Н.В. училища
- Георги Буюклиев - член
- Владимир Тушев- член
- Асен Цонев- председател на СВИВП
- Стефан Чернев- член
Общото председателство си поставя за цел да работи за възстановяването на собствеността на Дома на запасното войнство (бивш Потсдам) и за издигането на паметник на загиналите във войните.
Във връзка с 3-годишнината от възстановяването на организацията от Регионалния съвет е взето решение да се проведе юбилейна отчетна конференция на съюза в клуба „Потсдам” (всъщност става въпрос за 1998 г., без да се отчита факта, че организацията съществува от 1990 г.). Същата е проведена на 08.12.2001 г., организиран е коктейл и брифинг за журналистите, поканени са официални гости от местната и държавна власт, което значително допринася за утвърждаване имиджа на съюза.
Както всяка друга обществена организация, така и в СОСЗ Русе се наблюдава динамика в развитието и поради това в определени моменти се налагат промени. Такава промяна се извършва на 29.06.2002 г., когато с Протокол № 19 от ИБ са освободени подп.о.з. Т.Георгиев и подп.о.з. Л.Марков, а на тяхно място са избрани полк.о.з. Георги Р.Георгиев и подп.о.з. Костадин Кудинов. Промяната е предизвикана от невъзможността на двамата да участват в работата на ИБ, поради служебна заетост извън гр. Русе. На същото заседание за секретар на организацията на мястото на подп.о.з.Т.Георгиев е избран полк.о.з.Вл.Тушев.
Очевидно организацията под ръководството на полк.о.з. И.Иванов набира скорост и е активен участник в честванията на бележити дати и годишнини, свързани с бойната слава на БА. СОСЗ Русе е в основата на инициативите и член на обществените комитети за тези чествания. Започва организираното честване на трите вида въоръжени сили на БА и всички национални празници.
Не на последно място остро се поставя въпроса за военно-патриотичното възпитание на младежта и ролята на съюза в този процес. Изготвен е план за работа с училищата, като се предлага да се сключат договори с общината и отдел „Просвета” за изнасяне на лекции и беседи на военно-патриотична тематика.
В края на 2002 г. усилията на всички досегашни председатели на съюза са увенчани с успех. На заседание на ИБ от 07.11.2002 г., членовете с радост посрещат новината за предоставянето за безвъзмездно ползване от съюза на Дома на запасното войнство за срок от 10 години, с надеждата че съюза ще може да работи много по-успешно отколкото до момента и да реализира своите инициативи.
Членска карта на СОСЗ към 2003 г.
На 23.01.2003 г. в заседание на ИБ по протокол № 3 е взето решение за удостояване със званието „Почетен член на СОСЗ” на доц. Емилия Ангелова - внучка на последния председател на СЗО в гр. Русе - генерал Александър Пенев, която е предоставила ценни материали за живота на своя дядо в периода 1930-1935 г. Материалите са предоставени на Историческия музей в гр. Тутракан, тъй като ген.Пенев участва в Тутраканската битка, като капитан. Предложението за почетен член е потвърдено и на заседание на Областния съвет на 25.01.2003 г.
Съществуващата от години идея за построяването на Паметник на загиналите във войните продължава да бъде една от основните задачи на съюза. От протокол №9 / 21.03.2003 г. става ясно, че общото председателство на 4-те военно-патриотични съюза вече е сформирало инициативен комитет за неговото построяване, като за председател е избран о.з.полк. Нунев от съюза на ветераните, а за зам.председател оз.подп. Кудинов от СОСЗ. Открита е банкова сметка за събиране на средства.
Доказателство за все по-нарастващият авторитет на СОСЗ Русе и утвърждаването й, като водеща организация в национален мащаб е взетото решение на ЦС на СОСЗ на 15.03.2003 г. в гр. Русе да се проведе национално съвещание на ръководствата на областните организации от Северна България, в което ще участва председателят на ЦС генерал-полковник о.з. Петко Прокопиев. Високият гост е посрещнат подобаващо от ръководството на съюза в Русе, проведени са срещи с кмета на община Русе г-жа Елеонора Николова и областния управител г-н Румен Януаров, но по неясни причини национално съвещание не се провежда и то е отменено.
Генерал Прокопиев на заседание в гр. Русе 15.03.2003 г.
Едновременно с това предния ден 14.03.2003 г. е организирано посещение в гр. Гюргево, Република Румъния за среща на централното ръководство на съюза в лицето на ген.Прокопиев с централното ръководство на румънската асоциация на запасните офицери и сержанти, с председател ген. Топличану. В делегацията от Русе участват о.з.полк И.Иванов, кап.о.з. Ениманев и кап.о.з. Б.Благоев. Тази среща на практика поставя началото на бъдещото ползотворно сътрудничество на СОСЗ Русе с асоциацията на запасните от гр. Гюргево-ANCMRR, което по-късно е осъществено чрез сключването на договор за съвместна дейност между двете организации в Русе и Гюргево.
Така на 6-ти декември 2003 г. с подписването на Споразумение за сътрудничество между двете организации от Русе и Гюргево, от техните председатели полк.о.з. Иван Иванов и о.з.ген. Флориан Урдой, се поставя началото на дългосрочните международни контакти, продължаващи и до днес!
Със съдействието на кмета на община Русе г-жа Елеонора Николова делегацията от Румъния е посрещната в „Семизовата къща”. По време на посещението й са осъществени срещи с кмета на общината, областния управител, началника на гарнизона и началника на военното окръжие.
Извадка от Споразумение за сътрудничество между СОСЗР Русе и ANCMRRGiurgiu
6-ти декември 2003 г. подписването на Споразумение за сътрудничество
Международната дейност се развива и с контактите в Руското консулство в гр. Русе. Традиционно съюзът участва в честванията на Денят на победата - 9 май пред паметника на руският воин „Альоша” и в панихидата на руското военно гробище в гр. Русе. След всяко честване ръководството на СОСЗР Русе участва в коктейла, организиран от консулството. Редовно се провеждат срещи с Руският консул за набелязване на общи мероприятия, свързани с общата ни история.
Междувременно темата за изграждане на паметник на загиналите във войните стои на вниманието на съюза. От протокол № 12/05.08.2004 г. узнаваме, че изграждането му вече е започнало, но с решение на Общинския съвет на община Русе то е спряно, поради възникналите спорове за неговото място и за външния му вид. По-късно изградената част в района на „Пантеона на възрожденците” е съборена, като периодично темата за паметник на загиналите се подновява от СОСЗ и другите съюзи, но без резултат. Това се случва години по-късно, когато през 2013 г. отново се сформира инициативен комитет от СВВБ, с председател Васила Илиева и РСОСЗР, с председател о.р.майор инж. Димитър Вълков, под председателството на кмета на община Русе подп.о.р. Пламен Стоилов.
Насрочена е отчетно-изборната конференция и на областната организация, която е предвидено да се проведе на 22.01.2005 г. в клуб „Потсдам”. Тази кампания се явява ключова в развитието на съюза и с нея приключва окончателното организационно изграждане на структурите по общини. Определено съюзът вече стои много по-добре в публичното пространство, създадени са трайни партньорства с общините и други институции. Всички значими събития и чествания на бележити дати задължително са с участието на членовете на СОСЗ Русе и то, като водещи в мероприятията. Обществеността на града и областта започва да свиква с военно-патриотичните изяви на съюза и да ги подкрепя.
Председатели на общински организации в периода 2003 – 2015 г.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Ветово към 01.01.2004 г.
Полковник.о.з. Велико Иванов Пенчев е роден на 05.03.1934 г. в гр. Ветово, област Русе. Средно образование завършва през 1953 г. в Механотехникум в гр. Русе. Като ученик се записва в авиоклуба в Русе и завършва първи и втори пилотски изпит на самолет „Врабче”. През 1957 г. завършва военно-въздушното училище „Г.Бенковски” в гр. Долна Митрополия със специалност „военен пилот”. Службата си, като офицер започва в училището, като инструктор-летец и в продължение на шест години обучава школници и курсанти на летищата Д.Митрополия, Бреница и Телиш на самолети Лаз-7М и Як-11. До 1979 г. служи на летище Каменец и преминава през длъжностите – инструктор, командир на звено, командир на ескадрила, зам.командир по летателната подготовка на авиополка, а от 1974 до 1979 г. е командир на полка. До 1989 г. служи в щаба на военно-въздушното училище. Обучава младите летци на самолетите УМиГ-15, МиГ-15, МиГ-17, Л-29 и Л-39. Има над 6000 летателни часа във въздушното пространство.
полк.о.з. Велико Пенчев – Командир на 2 убап 1974-1979 г.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Ветово към 01.01.2014 г.
Старшина о.з. Васил Ангелов Сталеве роден на 08.01.1958 г. в с. Ветрен, област Пазарджик. Срено образование завършва в СПТУ по машиностроене в гр. Пазарджик. От 1986 г. до 2003 г. служи в под.26700 в гр. Ветово, заемайки последователно длъжностите „началник на отделение бойни припаси” и „старшина на рота”. Уволнява се в запаса с воинско звание „старшина”. От 2004 г. работи, като охранител в частна фирма.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Ценово към 01.01.2004 г.
ст.лейтенант .о.з. Митко Георгиев Макавееве роден на 18.04.1963 г. в с. Ценово, област Русе. Средно образование завършва през 1981 г. в Техникум по жп транспорт в гр. Дряново. През 1993 г. завършва Държавна търговска гимназия „Д.Хадживасилев” в гр. Свищов. През 2012 г. завършва висше образование, със специалност „Икономика на туризма” във ВУАРР гр. Русе. До 2015 г. е кмет на с.Белцов, община Ценово. Военната си служба започва в поделение в гр. Харманли, достигайки до длъжност Командир на отделение. През 1986 г. завършва Школата за подготовка на запасни офицери „Г.Делчев” в гр. Враца, със специалност ПТУРС-земна артилерия и длъжност Командир на взвод. Званието старши лейтенант получава в запас.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Сливо поле към 01.01.2004 г.
Капитан о.з. Милко Петров Тоневе роден на 29.11.1954 г. в с.Ряхово. Завършва средно образование в ССТ в Образцов чифлик, специалност – лозаро-овощар през 1973 година. През септември 1973 година постъпва в ПЖИ „Тодор Каблешков“-гр.София. При завършването му през 1976 година е произведен в звание мл.лейтенант с военна специалност “Командир на взвод, сигнализация, централизация и съобщителни връзки“. През 1994 г. е произведен в звание капитан. От 1986 г. до 1989 г. заема длъжност Началник на Школа за НВО и НП – към ОСО-Русе. От 1989 г., слез закриване на ОСО работи, като енергетик към НЕК-МЕР-Русе.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Две могили към 01.01.2004 г.
Капитан о.з. Петър Колев Петрове роден на 27.10.1945 г. в с. Бежаново, област Ловеч. Средно образование завършва в Техникума по зърносъхранение в гр. Русе през 1964 г. Висше образование завършва в УНСС гр. София със специалност „икономист”. Допълнителна следдипломна квалификация по педагогика получава в университета в гр. В.Търново. Трудовата му кариера преминава на ръководни длъжности в АПК, БКС и община Две могили, и като учител в ПГСС гр. Две могили. Избран е за общински съветник и председател на Общинския съвет на община Две могили. Военно образование завършва през 1965 г. в НШЗО „Хр.Ботев” гр. Плевен. До 1967 г. служи, като командир на взвод за заправка и стиковка в Ракетната бригада в Телиш, със звание мл.лейтенант. Званието капитан получава в запас.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Борово към 01.01.2004 г.
Подполковник о.з. Ангел Стоянов Василев е роден на 21.02.1928 г. в с. Тотлебен, област Плевен. Завършва средно образование във II-ра мъжка гимназия през 1946 г. в гр. Плевен. През 1949 г. завършва Полувисш институт в гр. В.Търново. Военното си образование получава в НШЗО гр. София през 1950 г., профил „танкови войски”. Започва службата си, като офицер в 6-ти танков полк в гр. Казанлък, заемайки последователно длъжностите командир на взвод, на рота и началник щаб на батальон. През 1959 г. е назначен за командир на поделение-складова база за танкови резервни части в гр. Борово. Завършва 3 и 6-месечни квалификационни курсове в НВУ „В.Левски” и ВА „Г.С.Раковски”. След пенсионирането си през 1978 г., в продължение на 11 години ръководи доброволческите отряди към РУ на Транспортна милиция гр.Русе.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Борово от 01.01.2009 г.
Капитан о.з. Тотю Манев Тотев е роден на 14.09.1940 г. в гр. Борово, кв. Горна Манастирица. Средно образование завършва Техникум по механотехника в гр. Русе, със специалност „двигатели с вътрешно горене”. Военната си служба отбива в под.03500 на Вътрешни войски, като командир на отделение. През 1967 г. постъпва в НШЗО гр.Враца, произведен е в звание мл.лейтенант, със специалност „зенитна артилерия”. Военно звание „капитан” получава в запас. Работи във военното поделение в гр. Борово, впоследствие зам.директор на Промкомбинат-Борово и в производствен отдел на МЗ „Червен” в същия град.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Бяла към 01.01.2004 г.
Капитан о.з. Георги Тодоров Русеве роден на 30.12.1954 г. в гр. Бяла, област Русе. Средно образование завършва през 1972 г. в гимназия „П.Волов” в гр.Бяла. Висше образование завършва през 1977 г. в ИПУ „Д.Михайлов” гр. Силистра със специалност педагогика. Трудовата му кариера преминава, като учител в СОУ „П.Волов” гр.Бяла, където и до момента работи. Военно образование завършва през 1974 г. в НШЗО „Хр.Ботев” гр. Плевен, профил „свързочни войски”. Служи, като командир на взвод и командир на рота в под.34010 гр. Г.Оряховица, със звание лейтенант. Званието капитан получава в запас.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Русе към 01.01.2004 г.
Капитан о.р. Благомил Стоянов Благоеве роден на 21.12.1962 г. в гр. Разград. Средно образование завършва през 1981 г. в ТМТ „Шандор Петьофи” в гр. Разград. Висше образование завършва през 1987 г. във ВНВАУ ”Г. Димитров” гр. Шумен, команден профил с военна специалност "Радиотехнически войски" и гражданска специалност инженер „Радио телевизионна техника“. Завършва Магистър по право РУ ”А. Кънчев” – Русе. Има допълнителни професионални квалификации по „Социален мениджмънт“ от СА ”Д.А. Ценов” – Свищов, „Полицейски командир“ от ВИПОНД - МВР – София, „Европейска административна практика“ от ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий” В. Търново. От 1987 до 1992 г. е командир на взвод и преподавател в ВВУАПВО ”П. Волов” – гр.Шумен, от 1992 до 1998 г. е Началник на служба „Военна полиция” в гр. Русе, след което се уволнява в запас със звание капитан. Работи на управленски длъжности в сферата на строителния бизнес и образованието. От 2003 г. до момента е старши юристконсулт в Регионална дирекция „Социално подпомагане” гр. Русе.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Русе към 01.01.2011 г.
Подполковник о.з. Георги Стоянов Николове роден на 22.07.1946 г. в гр.Бургас. Средно образование завършва през 1965 г. в ТМТ „Г.Димитров” в гр. Бургас. През 1969 г. завършва ВНВВУ „Г.Бенковски” гр. Долна Митрополия, офицер със специалност „самолетни двигатели”. От 1976 до 1979 г. е слушател ввъв ВА „Г.С.Раковски”. Военната му служба, като политически офицер преминава на военното летище в Щръклево, под.22550. От 1969 до 1992 г. заема различни длъжности по партийно-политическата подготовка на личния състав на поделението, като от 1988 до 1992 г. е Заместник-командир - ЗКПЧ по възпитателната работа на авиобаза Щръклево. Уволнява се в запас със звание „подполковник, след което работи в неправителствения сектор. От 1996 г. се занимава с частен бизнес-търговия с ловно-рибарски стоки.
Председател на общинска организация на СОСЗР община Иваново към 01.01.2004 г. е капитан о.р. Димитър Стефанов Вълков, биографията на който е публикувана в раздел „РСОСЗР гр. Русе в периода след 2010”
По правило веднага след отчетно-изборните конференции следва първото заседание на Областния съвет, на което се избира Председател и Изпълнително бюро. Такова заседание е проведено на 22.01.2005 г. и от него става ясно, че за Председател на Областния съвет на СОСЗР Русе единодушно с 25 гласа е преизбран полк.о.з. Иван Петров Иванов. Избрано е изпълнително бюро (ИБ) в състав от 9 члена:
Председател: полк.о.з. Иван Иванов
Зам.председател: полк.о.з. Георги Р.Георгиев
Зам.председател: подп.о.з. Кънчо Кънев
Секретар: полк.о.з. Владимир Тушев
Членове: к-н о.р. Благомил Благоев
к-н о.з. Красимир Ениманев
подп.о.з. Петър С.Петров
подп.о.з. Минчо Стайковски
подп.о.з. Костадин Кудинов
Избрана е и Контролна комисия в състав от 3-ма души: подп.о.з.Тодор Цонев, м-р о.р. Любен Велчев и подп.о.з. Евгени Колев.
През същата година се създава традицията на всички чествания да се организира специален ритуал с изнасяне на знамето на СОСЗР Русе пред клуба на ул.”Александровска” и да се провежда тържествено шествие по централните улици до съответните паметници, която продължава и до днес. По този начин са организирани честванията на националния празник 3-ти март и Деня на храбростта и БА 6-ти май, а през м.септември съюзът е най-масовата организация, която участва в честванията на Тутраканската епопея.
Междувременно тече подготовката за провеждането на VI-тия конгрес на СОСЗна 3-ти и 4-ти април 2005 г. в гр. София. Избраните делегати на конференцията участват активно в неговата работа. На конгреса се заявява, че Русенската организация се развива много положително и вече е една от водещите в страната. По-важното от резултатите на състоялия се конгрес е, че за Председател на Централния съвет е избран генерал-лейтенант о.з. Стоян Топалов, който и до настоящият момент председателства националното ръководство на съюза.
По предложение на ИБ на Областната организация с решение по Протокол № 16/18.08.2005 г. в края на м.август в Централния съвет са представени документите за удостояването със званието „Почетен член на СОСЗР” на Ивайло Калфин, Красимир Каракачанов и русенският Митрополит Неофит (понастоящем Патриарх на Българската православна църква).
2006 г.се явява крайъгълен камък в историята на съюза в Русе, съпътставана с бурни дебати, вътрешни противоречия и проблеми с централното ръководство на СОСЗР, основно свързани с намерението на русенската организация да се регистрира, като самостоятелно юридическо лице. Така или иначе взетото решение за местна регистрация на съюза в Русе по Закона за ЮЛНЦ е в ход. Информация за това намираме в протокол № 5 от 02.03.2006 г., в който първа точка от дневния ред е: „Информация за подготвените документи за местна регистрация”.
Извадка от Протокол № 5 от 02.03.2006 г.
Така стигаме до първото заседание на Управителния съвет-ИБ на новорегистрираното сдружение „Регионалния съюз на ОСЗР” гр.Русе. Протокола е с номер 1 и е от 06.04.2006 г. Впоследствие на 15.04.2006 г. е проведено общо събрание на РСОСЗР, което е предшествано от общи събрания на общинските организации, на които ясно и категорично е заявено желанието на членовете да бъдат част от новорегистрираното сдружение. Във втора точка от дневния ред от полк.о.з. Иван Иванов е обявено: „Господа офицери, след внасяне на документите в Русенския окръжен съд сме регистрирани, като сдружение с обществено полезна дейност с наименование „Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва” гр.Русе с булстат и данъчен номер”. Като Управителен съвет са регистрирани 5 човека, а именно:
Председател на УС: Иван Петров Иванов
Членове: 1. Георги Райков Георгиев
2. Владимир Михайлов Тушев
3. Тодор Минчев Цонев
4. Благомил Стоянов Благоев
Общото събрание избира Регионален съвет, който да подпомага работата на Управителния съвет в състав от 26 души. Избира Контролна комисия в състав от 3-ма души с председател подп.о.з. Кънчо Кънев. Приема правилник за работата на Управителния съвет на РСОСЗР и бюджета за 2006 г. Приема за членове на Регионалния съюз общинските организации от осемте общини на област Русе, съгласно заявеното от членовете им желание.
Председател на Регионалната контролна комисия. Подполковник о.з. Кънчо Иванов Кънев е роден на 21.01.1943 г. в с.Куцина, област В.Търново. Средно образование завършва през 1965 г. в Техникум по механотехника в гр.Г.Оряховица. През 1965 г. завършва ВНВУ „В.Левски” гр. В.Търново, офицер спрофил „автомобилни войски”. Службата му започва, като командир на взвод в мотострелковия полк в гр.Марица(днес Симеоновград), където служи до 1968 г. От 1968 до 2003 г. служи в Школата за водачи на бронирани машини в гр.Русе, преминавайки през всички командни длъжности до Началник щаб и впоследствие Началник тил на поделението и гарнизона.
Учредителното събраниена сдружението обаче е проведено на 24 февруари 2006 г., на което присъстват 23-ма учредители-членове на съюза. То е открито от кап.о.р. Димитър Вълков, който предлага за гласуване дневния ред и избор на ръководство на събранието. За ръководство на събранието са избрани кап.о.р. Благомил Благоев, а за секретар доц. Емилия Ангелова. Учредителното събрание взема решение за учредяване на сдружението, определя неговият предмет на дейност, целите и средствата за тяхното постигане. Приема Устав и избира Управителен съвет. Учредено е с решение № 491 от 28.02.2006 г. на Русенския окръжен съд.
Учредителите на сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност „Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва град Русе” са както следва:
- подп.о.з. Ангел Стоянов Василев
- с-т о.з. Петър Георгиев Петров
- полк.о.з. Владимир Михайлов Тушев
- полк.о.з. Велико Иванов Пенчев
- полк.о.з. Георги Райков Георгиев
- подп.о.з. Георги Стоянов Николов
- к-н о.з. Георги Тодоров Русев
- доц. Емилия Ангелова Ангелова
- подп.о.з. Кънчо Иванов Кънев
- подп.о.з. Костадин Русев Кудинов
- подп.о.з. Людмил Георгиев Марков
- подп.о.з. Минчо Иванов Стайковски
- к-н о.з. Петър Колев Петров
- подп.о.з. Тодор Минчев Цонев
- м-р о.з. Любен Митов Велчев
- подп.о.з. Петър Стоянов Петров
- подп.о.з. Тодор Тодоров Георгиев
- к-н о.з. Димитър Илиев Енчев
- ст.л-т Митко Георгиев Макавеев
- к-н о.з. Димитър Стефанов Вълков
- полк.о.з. Иван Петров Иванов
- к-н о.з. Благомил Стоянов Благоев
23.полк.о.з. Антон Иванов Антонов
На следващата година сдружението е регистрирано в Централния регистър на ЮЛНЦ в Министерството на правосъдието:
Удостоверение № 008 от 08.08.2007 г. на Министерство на правосъдието
Така започва новата страница в историята на съюза в Русе. Една отдавнашна мечта е реализирана, но с нея идват новите отговорности и предизвикателства. Тръгвайки с идеята за по-доброто бъдеще на съюза и относителна независимост от централното ръководство на СОСЗР, русенската организация си навлича не само неговия гняв, но и много недоброжелатели на местно и национално ниво, някои от които нейни членове. Въпреки, че идеята не е съюза в Русе да се отцепва от националната организация, тълкуванията на това действие са точно такива. Доказателство, че никой не е имал подобни намерения намираме в първия протокол на новорегистрираното сдружение, в който полк.о.з. И.Иванов заявява: „С така регистрирания съюз ще влезем, като колективен член към СОСЗР, а с такава местна регистрация ще може да се включим към Еврорегион „Данубиус” и ще имаме възможност да участваме в изготвянето на проекти за трансгранично сътрудничество с колегите от гр.Гюргево”.
Насрочено е първото общо отчетно събрание на новорегистрирания Регионалния съюз (Областната организация) на 27.01.2007 г., което за разлика от предишните години вече се провежда, съгласно ЗЮЛНЦ и Устава на сдружението. На събранието са връчени членски карти на кмета на община Русе Божидар Йотов и на зам.кмета Орлин Лазаров, и двамата офицери от запаса.
Въпреки, че на събранието лично присъства Председателят на СОСЗР София ген.л-т /р/ Стоян Топалов, за съжаление до изтичането на председателството на полк.о.з. Иванов през 2010 г., РСОСЗР-Русе не е приет за колективен член. Това се случва доста по-късно, за което ще стане дума по-нататък. И наистина основната тема на събранието е именно новият статут на русенската организация. Тук за първи път се поставя въпроса за легитимността на събранието и на съюза, и то не от кой да е, а от един от радетелите за местна регистрация полк.о.з. Румен Стоянов, за който стана дума по-горе.
В изказването си той заявява „Събрание на Регионалния съвет?! Става въпрос за две отделни юридически лица. Членските карти са с печат на Областната организация, а не на ЦС на СОСЗР”.
Мненията и изказванията са силно поляризирани, като всички 48 делегати, с малки изключения защитават местната регистрация на съюза и не желаят да се съобразяват с претенциите на централното ръководство. Аргументите са, че никой не желае русенската организация да се отцепва от СОСЗР и да изгражда нов съюз. Естествено „ябълката на раздора” е не само местната регистрация, но и действията на ръководството на РСОСЗР за възстановяване на Дома на запасното войнство, за който претенции предявява централата в София в лицето на Председателя на Централния съвет ген.Топалов.
Генерал Топалов на първото общо отчетно събрание на новорегистрирания Регионален съюз в Русе
По случай 100-годишнината от създаването на СОСЗР, Управителния съвет организира мащабни чествания, които са ознаменувани с тържествен концерт на 28.09.2007 г. във Военния клуб. Преди тържествения концерт от областния управител Мария Димова на председателя полк.о.з. Иванов е връчено новото везано знаме на съюза в Русе. Знамето е осветено от русенския Митрополит Неофит.
Връчване и освещаване на знамето на РСОСЗР Русе
Във връзка с приноса на областния управител Мария Димова за възстановяване собствеността на Дома на запасното войнство на 02.06.2006 г. Управителния съвет взема решение тя да бъде удостоена със званието „Почетен член на СОСЗР”
По неизвестни причини поканеният председател на СОСЗР София ген.Топалов не присъства на честването. След приключването на официалната част е даден празничен коктейл в ресторант „Потсдам. В тържеството участват групи от Центъра за работа с деца при община Русе, който за стимулиране на неговата дейност е подпомогнат от Управителния съвет.
След многото ходене по мъките и с усилията на всички председателствали съюза до момента, едва през 2008 г. със съдействието на областния управител на област Русе – Мария Димова и с усилията на полк.о.з. Иван Иванов, с Решение на Министерски съвет № 294 от 9 май 2008 г. Дома-Паметник на запасното войнство е прехвърлен безвъзмездно в собственост на Регионалния съюз. На 20 август 2008 г. е издаден и Нотариалния акт на името на сдружението № 93/2008 г.
След тази голяма победа на съюза и лично на Председателя на Управителния съвет о.з.полковник Иванов, обаче започва още една голяма битка. Възстановяването на апетитния имот става ябълката на раздора вътре в редовете на съюза и извън него, включително с ЦС на СОСЗР под председателството на о.з.генерал-лейтенант Стоян Топалов. Започват необосновани обвинения и удари под кръста. Съюза периодично се тресе от скандали и противоречия, възниква въпроса за неговата легитимност, създава се паралелно обединение на недоволни от случващото се „Областен съвет”, който обаче е в символичен състав и има подкрепата единствено на ЦС на СОСЗР.
Междувременно възниква и още един въпрос „Какво да се прави с имота?”, така че да бъде от полза за всички членове. Намеренията са да бъде отдаден под наем и основно ремонтиран, при което през м.септември 2008 г е сключен договор за наем, но нещата така и не потръгват поради разногласия, обективни и субективни причини, прието е следното решение: „УС се спира на офертата на „Танго комерс ООД” гр.Русе”. Уверени в правотата, на това което правят членовете на Управителния съвет решават на 02.10.2008 г. да се състои коктейл по повод на възстановяването на собствеността на Дома на запасното войнство. На коктейла са поканени медиите, представители на местната и държавна власт.
Договорът с наемателя вече е сключен и това поставя съюза в съвсем различни условия. Съответно приходите от наем рязко нарастват, а това не остава незабелязано от недоброжелателите на съюза. Започват да се разпространяват зловредни слухове сред обществеността за някакви задкулисни машинации и злоупотреби, за обсебване на средствата от една малка група хора в личен интерес. Междувременно във вестник „Утро” е направена крайно негативна публикация от полк.о.з. Р.Стоянов, касаеща регистрацията на съюза в Русе, като самостоятелно юридическо лице. Това на практика слага началото на откритата война между т.нар. „Отцепници”, предимно от гореспоменатото дружество „Дунавски ястреб”, и Регионалния съюз. Тя е насочена преди всичко към действията на полк.о.з. И.Иванов. Впоследствие Председателят на съюза о.з.полковник Иванов е подведен под съдебна отговорност и е заведено следствено дело, което в крайна сметка е прекратено и всички обвинения към него са отхвърлени. Цялата тази ситуация се отразява крайно негативно върху авторитета на съюза и неговите редови членове.
Формирана е алтернативна областна организация с Председател ген.о.з. Ваньо Танов. И така на сакралната дата 07.02.2009 г. се провеждат две паралелни конференции (общи събрания).
Тази на Регионалния съюз РСОСЗР се провежда в присъствието на 62 делегати от всички общински организации във Военния клуб, а алтернативната се провежда в аулата на СОУ „Хр.Ботев” с не повече от 20-тина членове на съюза.
От този момент нататък съюзът в Русе влиза в спиралата на перманентен спор за легитимност и постоянни кавги. Разцеплението в неговите среди е окончателно и нанася тежък удар на съюза, независимо от това, че впоследствие прокуратурата в досъдебното производство срещу полк.о.з. Иван Иванов не доказва наличие на престъпление!
Наближава края на годината, решението на конгреса за общо събрание между „двата синода” така и не се осъществява, а съгласно ЗЮЛНЦ и Устава на РСОСЗР през 2010 г. предстои общо отчетно–изборно събрание на сдружението, тъй като изтича 4-годишния мандат на Управителния съвет. На негово заседание през м.септември е взето решение то да се състои на 20.02.2010 г. въвВоенен клуб Русе. Това събрание всъщност се явява първото след самостоятелната регистрация на съюза в Русе и на него се възлагат големи надежди.
Каквото и да се коментира в публичното пространство, не можем да отречем изключителни заслуги на полковник о.з. Иван Иванов за укрепване и утвърждаване на съюза в този период. Със сигурност можем да кажем, че той успява въпреки всичко да се задържи на върха и да съхрани постигнатото от всички председатели преди него!
РСОСЗР гр. Русе в периода след 2010 – Възстановяване на доверието и отстояване на постигнатото
От 2010 г. за Председател на Управителния съвет на Регионалния съюз е избран о.р.майор инж. Димитър Стефанов Вълков
о.р. майор инж. Димитър Стефанов Вълков е роден на 30.12.1961 г. в с.Белица, област Силистра. Средно образование завършва през 1980 г. в ТИХ „проф. Д.Баларев” в гр. Русе. Висше образование завършва през 1984 г. във ВНВУ „В.Левски” гр. Велико Търново, команден профил с военна специалност "Химически войски" и гражданска специалност инженер-химик, като първенец на випуск "Химици 1984". През 2008 г. завършва Стопанска академия Д.А. Ценов гр. Свищов със специалност “Мениджър по управление на проекти”. Има следдипломна квалификация от УАСГ гр.София по транспортно строителство. Служи, като офицер от Българската армия, заемайки командни длъжности в 59-ти полк за ЯХБЗ гр. Г.Оряховица до 1995 г., след което излиза в разпореждане и се уволнява с воинско звание "капитан".
Със Заповед КВ-206 от 19.06.2015 г. на Министъра на отбраната е произведен в следващо офицерско звание "майор" за същественият му принос в съхраняването на воинските добродетели, бойната слава на Българската армия и военно-патриотичното възпитание на подрастващото поколение. В периода 2003-2007 г. е заместник-кмет на община Иваново, област Русе. Впоследствие работи на ръководни длъжности в компании от сферата на транспорта. От 2014 г. е цивилен служител в ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, Военен клуб–Русе към Министерството на отбраната.
Избирането му за председател става на 20.02.2010 г., след провеждането на годишното отчетно-изборно събрание на РСОСЗР по Протокол № 1 от първото заседание на новоизбраният 15-членен състав на Управителния съвет.
Пред новия Управителния съвет обаче стоят редица предизвикателства, най-важните от които са да има приемственост, да се спре разцеплението, да се изчисти името на съюза, да се нормализират отношенията с централното ръководство и да се реши казуса с „Потсдам”. На всички е ясно, че време за губене няма! Затова след седмица на 27.02.2010 г. се провежда второто заседание на съвета, на което по предложение на председателя е утвърдена нова структура на управление. От о.р.к-н Вълков са предложени трима заместници: полк.о.з. Иван Иванов за първи заместник по организационната дейност, клубовете и международната дейност; подп.о.з Тодор Цонев за заместник по социалната дейност; и за заместник по военно-патриотичната дейност подп.о.з. Людмил Марков. За секретар е утвърден подп.о.з. Кудинов, а за касиер подп.о.з. Стайковски.
Поради неизпълнение на клаузите в договора за наем и невъзможността да се извърши ремонт от наемателя „Танго комерс ООД”, по предложение на Председателя Д.Вълков е писано споразумение за неговото прекратяване на 14.07.2010 г., което е разгледано и утвърдено на заседание на Управителния съвет на 13.07.2010 г. Стартирана е нова процедура за отдаване под наем на имота. Така на 04.08.2010 г. в местната преса и на интернет страницата на РСОСЗР са публикувани реда, изискванията и документите за провеждане на открита процедура за отдаване под наем на имота „Дом на запасното войнство”.
Същественото в процедурата по избор на нов наемател, е че са въведени критерии за публично оценяване, внасяне на депозити за участие, комисия за приемане на документи и оглед на имота. На 1 октомври 2010 г. е подписан нов договор за наем със спечелилият кандидат "Хронос" ЕООД гр. Русе. На 20 юли 2011 г. ремонтът на сградата е приключен и официално е открит Централния клуб на РСОСЗР.
Новото ръководство си поставя амбициозната задача да възроди дейността на съюза и да изчисти негативните нагласи на русенската общественост. В този период съюзът започва да се отърсва от скандалите и настъпва успокоение сред неговите членове. Приет е за колективен член с Решение изх.№ 247/15.12.2011 г. на Централния съвет на СОСЗР, провеждат се редица мероприятия, финансират се изграждане на паметници и паметни плочи, организират се ученически конкурси, тържествени чествания на бележити дати и годишнини, издаване на книги и организиране на изложби. Като една от най-важните е подетата отново инициатива през 2013 г. за построяването на Мемориал на загиналите във войните съвместно със Съюза на ветераните, която през 2015 г. се увенча с успех и премина през всички административни процедури, не без подкрепата на кмета на община Русе г-н Пламен Стоилов. От Управителния съвет е организирана масирана кампания за набиране на дарения за изграждането на Мемориала, като по-голямата част от средствата са от РСОСЗР, СБББ и община Русе.
Стартира и работата по проекти, като финансирането се осигурява от съюза. Един от значимите проекти на РСОСЗР е ежегодно провеждащият се „Лято във Военния клуб”, включващ ученици от различни възрасти. През 2011 г. са приети и отпечатани в книжен формат правилници и наредби за дейността на съюза. Започва да функционира интернет страница на РСОСЗР, на която се публикуват важни новини за проведените мероприятия. По същото време е предприета кампания за издаването на нови членски карти, с което на практика окончателно се приключва въпросът с членството в съюза, свързано сгореописаните събития в периода до 2010 г.
Членска карта на Председателя на РСОСЗР
За първи път със собствени средства и ресурси през 2012 г. е организиран и проведен ученически конкурс на тема: „Участието на русенци в Балканската война 1912-1913 г.-Героизъм в името на България”. Връчването на наградите се осъществява по време на официалното откриване на паметника на загиналите във войните 38 жители от кв. Средна кула, чието изграждане е съфинансирано от Управителния съвет на съюза. Съвместно с Държавен архив Русе е издадена книгата „Балканските войни през погледа на учениците преди 100 години и днес”, в която са поместени наградените творби от ученическия конкурс.
В края на 2011 г. е регламентиран статута на Централния клуб на съюза и е определен негов отговорник-бившия председател полк.о.з.И.Иванов. Специално за общинска организация Русе, чрез кмета на община Русе, с решение на общинските съветници е предоставен за ползване, а в последствие ремонтиран със собствени средства на РСОСЗР клуб на бул.”Фердинанд”№3. Обществеността, медиите, местните и държавни власти започват да гледат по друг начин на дейността на съюза. Съюза развива многостранна дейност във всички аспекти на обществено-културния живот на гр. Русе и областта и все повече се утвърждава, като значим фактор в обществото.
Не закъсняват и оценките на национално ниво. Уважение към дейността на съюза е засвидетелствана на най-високо държавно ниво по време на посещението на министър-председателя на Република България ген. Бойко Борисов в гр. Русе на 6 май 2012 г. Това се случва на тържественият обяд в ресторант „Ла Страда”, организиран по случай празника на Храбростта и Българската армия, в присъствието на гостите от Асоциацията на запасните офицери и сержанти от гр. Гюргево. Премиерът отправи поздравление към всички присъстващи и разгледа клуба на сдружението, оставайки силно впечатлен от Централния клуб на РСОСЗР и от развитието на международните връзки с колегите от Румъния.
На 12.07.2012 г. Регионалния съюз е приет от Общото събрание на обществените организации от сферата на отбраната за член на ОСВО, с председател ген.л-т/р./ Кирил Цветков. През м. април 2013 г. делегати от РСОСЗР вземат участие в Осмия конгрес на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), на който окончателно съюзът в Русе е признат за пълноправен и равнопоставен партнъор. За член на Централния съвет на националната организация е избран председателя на РСОСЗР к-н о.р. Д.Вълков, който получава от ген.л-т/р./Топалов пълномощно в качеството му и на председател на областния съвет на съюза в Русе. Между впрочем с такова пълномощно до 2010 г. е и тогавашният председател на РСОСЗР полк.о.з. Иванов, в качеството му на председател на областния съвет. По-късно на заседание на Централния съвет на СОСЗР София, проведено на 05.12.2013 г., ген.л-т /з/ Стоян Топалов дава висока оценка за работата на Регионалния съюз в Русе, връчвайки Грамота на Председателя на Управителния съвет на РСОСЗР Русе, в която се посочва: „През изминалите години Вие завоювахте обществен авторитет и уважение, които Ви дават право да се гордеете и да гледате открито приятелите, колегите и българското общество.” На същото заседание със званието „Почетен член на съюза” на национално ниво е удостоен полк.о.з. Иван Иванов. С това на практика окончателно са преодоляни възникналите в предишните години противоречия с централното ръководство, а РСОСЗР получава своята заслужена оценка и уважение.
Следвайки неизменно родолюбивите ценности и защитата на българщината през 2013 г. по покана на Управителния съвет и усилията на заместник-председателя по военнопатриотичната дейност подп.о.з. Л.Марков е осъществена среща в централния клуб на сдружението с представители на българската общност от „Западните покрайнини”, останали в чертите на Сърбия след Ньойския договор. След срещата на 24.08.2013 г. е подписано споразумение за сътрудничество между РСОСЗР и Културно-информационния център на българите в западните покрайнини от гр. Босилеград, Република Сърбия, представляван от неговия председател г-н Иван Николов.
Освен почитта към загиналите във войните за национално обединение Управителният съвет на съюза обръща особено внимание и към най-новата история на войската. Ето защо на 27 декември 2013 г. посмъртно със званието „ПОЧЕТЕН ЧЛЕН на Регионалния съюз” е удостоен офицерски кандидат Антон Валентинов Петров, загинал на 27 декември 2003 г. при отразяване атаката срещу Българския военен контингент в база "Индия", Кербала.
Определяйки се в Устава, като национално, родолюбиво, независимо, непартийно сдружение, основано на принципите на доброволността, демократичността и самоуправлението, РСОСЗР Русе на практика се стреми да популяризира своята дейност не само на местно, но и на национално ниво.
През този период успешно продължава международното сътрудничество. Поддържат се не само традиционните контакти с асоциацията на офицерите и сержантите от запаса ANCMRRв гр. Гюргево, Румъния, но са установени нови с организацията на воините от запаса и резерва MATASZв гр. Сегед, окръг Чонград, Унгария. Това се случва през 2013 г. по време на панихида и официална церемония по полагане на венци в памет на българските воини, загинали във Втората световна война, на българското военно гробище в гр. Харкан, Унгария. На събитието присъства Посланикът на България в Унгария Н.пр. Бисерка Бенишева, която благодари на организаторите и лично на Председателя на Управителния съвет на РСОСЗР к-н о.р. Димитър Вълков за родолюбивата инициатива. В словото си тя подчерта, че такова организирано многобройно поклонение от неправителствена организация се случва за първи път в Унгария и е много важно за съхраняване на военната ни история и паметта на загиналите по бойните полета български воини! На следващият ден българската делегация по покана на посланика е приета в посолството на Република България в Будапеща.
През 2014 г.за Председател на съюза е преизбран о.р.капитан инж. Димитър Вълков, като негови заместници продължават да бъдат о.з.полковник Иван Иванов и о.з.подполковник Людмил Марков, секретар е о.р.капитан Благомил Благоев, а касиер подп.о.з. Минчо Стайковски.
Това се случва на заседание на новоизбраният Управителен съвет, веднага след проведеното на 20 февруари 2014 г. отчетно-изборно събрание.
Състав на Управителния съвет от 20 февруари 2014 г.:
майор о.р. Димитър Стефанов Вълков
полковник о.з. Иван Петров Иванов
подполковник о.з. Людмил Георгиев Марков
капитан о.р. Благомил Стоянов Благоев
подполковник о.з. Минчо Иванов Стайковски
подполковник о.р. Теодор Антонов Пеев
подполковник о.р. Веселин Димитров Додев
майор о.р. Евгени Григоров Алексиев
капитан о.р. Георги Тодоров Русев
капитан о.з. Тотю Манев Тотев
старшина зап. Васил Ангелов Сталев
старши лейтенант о.р. Митко Георгиев Макавеев
капитан о.р. Милко Петров Тонев
подполковник о.з. Георги Стоянов Николов
капитан о.з. Петър Колев Петров
За нов председател на Регионалната контролна комисия е избран подп. Кънчо Кънев. Същата има задачата да осъществява контрол по спазването на Устава, правилниците и наредбите, разходването на средствата, изпълнението на сключените договори и дейността на всички органи на сдружението.
В направление международно сътрудничество се предвижда подписване на споразумение за съвместна дейност с организацията на воините от резерва от гр.Сегед, Република Унгария.
На 6 май 2014 г. е посрещната унгарска делегация начело с Председателя на организацията на воините от запаса и резерва MATASZв гр. Сегед полковник о.з. д-р Йеньо Палотай. В Централния клуб на РСОСЗР Русе е подписано споразумение за сътрудничество.
Продължавайки добрите отношения на базата на подписаният договор за сътрудничество през 2003 г. ежегодно между двете организации от Русе и Гюргево се подписва план за съвместните мероприятия.
Освен почитта към загиналите във войните за национално обединение Управителният съвет на съюза обръща особено внимание и към най-новата история на войската.
Ето защо на 27 декември 2013 г. посмъртно със званието „ПОЧЕТЕН ЧЛЕН на Регионалния съюз” е удостоен офицерски кандидат Антон Валентинов Петров, загинал на 27 декември 2003 г. при отразяване атаката срещу Българския военен контингент в база "Индия", Кербала.
оф.кандидат Антон Петров е роден в Русе на 14 декември 1977 г. в семейството на Иванка и Валентин Петрови. Завършва Корабния техникум в същия град, а след това Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“ във Велико Търново. Постъпва на кадрова военна служба в Българската армия през 1996 година. Петров е разпределен и служи в Свищов, а по-късно изявява желание, кандидатства и е измежду малкото приети в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив (бившата парашутна) като инструктор по инженерна подготовка. Петров заминава за Ирак по свое желание още с първата група български военни. Той има звание младши сержант и е назначен за командир на отделение в българския батальон в Кербала. Загива при атентата срещу база „Индия” в гр. Кербала, Ирак. Посмъртно е произведен в звание офицерски кандидат. Почетен гражданин на гр.Русе.
На 3 май 2014 г. със званието „Почетен член” на РСОСЗР Русе посмъртно е удостоен офицерски кандидат Валентин Николаев Донев.
оф.кандидат Валентин Донев е роден на 05.11.1971 г. в гр. Русе. В Българската армия е от 2000 г. Участвал в мисии на български военни контингенти в Камбоджа и Първи пехотен батальон в Ирак. Служи в 68-ма бригада специални сили със звание мл.сержант. Загива на 03.05.2005 г. след взривяването от мина на джип "Хамър" при изпълнение на воинския си дълг в операцията на Българския военен контингент в Ирак. По предложение на Управителния съвет на РСОСЗР Русе е удостоен със званието „Почетен гражданин на гр. Русе”. Посмъртно е произведен в звание офицерски кандидат.
Следвайки опита отпреди, във връзка със 130-годишнината от формирането на Пети пехотен дунавски полк, през 2014 г. РСОСЗР Русе е основен инициатор на редица мероприятия за честванията, като най-значимото от тях е организираният за втори път ученически конкурс на тема: „Дивните дунавци – героизъм и признателност”. Освен конкурса е организирана пътуваща изложба с исторически материали и фотографии, отразяващи бойния път и победи на полка, лекоатлетически турнир-трибой за ученици и тържествен концерт във Военния клуб под патронажа на кмета на община Русе.
Във връзка с 25-годишнината от възстановяването на съюза и 125-годишнината от полагането на основния камък на първия Военен клуб в България – Военния клуб в гр.Русе на 25 април 2015 г. е организирана юбилейна научна конференция на тема: „ВОЕННО-ПАТРИОТИЧНИТЕ СЪЮЗИ И ВОЕННИЯТ КЛУБ В ОБЩЕСТВЕНО-КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА РУСЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И ДНЕС”. На нея са представени 16 научни доклади, като голяма част от тях включват малко известни или за първи път оповестени факти от историята на съюза и Военния клуб в гр. Русе.
Колуминацията на дейността на съюза е ознаменувана с изпълнението на проект по Национална програма „Родолюбие”, финансиран от Министерството на отбраната, чрез Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, в периода юли-декември 2015 г. Проекта е изготвен от офицерите от резерва Д.Вълков и Е.Алексиев, в този момент и двамата служители във Военен клуб Русе, и е класиран на едно от първите места на национално ниво. За ръководител на проекта е определен подп.о.р. Веселин Додев, а за координатор подп.о.р. Теодор Пеев. Името на проекта е „Мъдрост и младост - Една памет, едно Отечество” и целта му е да бъде създаден клуб „Родолюбие” към РСОСЗР, който има задачата да издири документи, факти и събития, свързани с военно-историческото наследство на гр. Русе. В резултат на на неговата дейност в рамките на 6 месеца са описани и заснети всички войнишки паметници на територията на област Русе и като краен резултат е издаден луксозен албум с информация за тях. Освен това са издирени архивни документи, част от които са поместени в настоящото издание за историята на съюза. Изготвени са списъците на загиналите във войните за национално обединение русенци, които ще бъдат поставени в предвидените за тази цел гилзи от снаряди пред Мемориала, чийто инициатор за построяването му е РСОСЗР. На 29.12.2015 г. във Военния клуб е организирана заключителна изложба с всички издирени и изработени материали. По този начин съюзът получи заслуженото признание на русенската общественост и младото поколение.
Какво ще се случва оттук нататък тепърва времето ще покаже, но едно е ясно офицерите от запаса винаги са били и ще продължават да бъдат най-големите родолюбци, беззаветно предани на армията и народа. Те никога не са се стремяли да застанат начело на управлението на страната, но винаги в тежки за страната моменти са казвали своята дума и са участвали в решаването на нейните съдбини. Още по-актуална става тяхната дейност в съвременния несигурен свят, независимо от факта че страната ни е член на НАТО и Европейския съюз.