Идеята за изграждане на Паметник на загиналите във войните в гр. Русе не е от вчера. Тя започва да се дискутира още след края на Първата световна война през далечната 1922 г. До този момент в гр. Русе съществуват единствено Паметникът на падналите в сръбско-българската война от 5-ти пеши дунавски полк и Паметникът на свободата, но България вече е преживяла още три войни за национално обединение, с хиляди загинали войници и офицери.
По това време в града развиват дейност четири военно-патриотични организации, всяка със своя специфика, но с общи цели и идеали. Това са дружеството „Шипка” на русенските поборници-опълченци, дружество „Сливница” на доброволците от 1885 г. , дружество на Запасните офицери и дружеството „Защита” на Запасните подофицери. Всички техни членове са преки участници във войните и мисълта за техните загинали бойни другари е основният движещ мотив за осъществяване на тази идея.
Първият съхранен документ е писмо №76/20.10.1922 г. на дружеството на русенските опълченци „Шипка” до Председателя на дружеството на Запасните офицери в гр. Русе, зап.генерал от пехотата Пантелей Киселов, с което те изявяват желанието си да се включат в общата инициатива за изграждане на „Домъ Памятникъ на Русенските Поборници-опълченци 1867-1877 и запасното Българско Воинство 1885, 1912-1913, 1915-1918 г.” (Държавен архив гр. Русе Ф.92К, оп.1, А.Е.7).
Преди да се стигне до учредяване и приемане на устав още през 1923 г. всяко едно от дружествата провежда свои заседания и взема решения за създаването на общ комитет, като естествено водещата роля е на СЗО с председател генерал Киселов. Първоначалните виждания са, че следва да се построи „Дом –паметник мавзолей в Русе, в който да се съберат костите на Великаните Българи паднали за Свободата и независимостта на Родината, намиращи се разхвърляни из разни гробища на Русенското землище”.
Така през 1924 г., съгласно документ от Държавен архив Русе Ф.92К, оп.1, А.Е.5, л.40 (Протокол № 5 от заседание на комитета), избраните членове от общите събрания на четирите дружества формират постоянно присъствие от 9 члена, които избират полковник о.з. Рашо Михнев за председател, за подпредседател Неделчо Ненчев, за касиер Хр.Иван Разсуканов и за секретар Васил Янакиев.
След техния избор в дневния ред на заседанието е разгледано предложението за избиране на място, където да бъде построен Дома-паметник, тъй като вероятно първоначалната идея за осигуряване на място пред казармите на 5-ти полк не е осъществена и не е получен положителен отговор от Министъра на войната ген.Вълков.
Затова впоследствие е отправено искане вече към общината, като в т.2 е решено „Постоянното присъствие да се яви на 22 март 1924 г. при кмета, за да го помоли да ходатайства пред Общинския съвет за отпускане на празно място, намиращо се между улиците „Света Троица”, „Нова църковна” и „Борисова” зад градината Опълченски паметник. И в един от дните между 24 и 30 март 1924 г. Комитета да се яви пред Общинския съвет, за да изходатайства празно място”.
Негов председател е зап.полковник о.з. Рашо Михнев.
Полковник Рашо Михайлов Михневе роден на 8 септември 1872 година във Великотърновското село Джулюница. Завършва Военното училище в София и на 23 март 1894 е произведен в чин подпоручик. През 1907 година, като командир на 8-а рота от 5-и пехотен дунавски полк капитан Михнев е командирован в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1910 година. През Първата световна война (1915-1918) майор Михнев е назначен за началник на щаба на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, а по-късно командва новосформираният 72-и пехотен полк. На 30 май 1918 година е произведен в чин полковник и след края на войната на 8 ноември 1919 излиза в запас.
Очевидно след срещите, внесеното от Комитета искане е разгледано и с писмо № 511692/18 юли 1924 г. (Ф.92К, оп.1, А.Е.5, л.42) на Русенското градско общинско управление се известява, че с Протокол № 14, решение № 30 от 26 март 1924 г. се разрешава отпущане на място за постройка на Дом-паметник, което е утвърдено от Министъра на вътрешните работи и народното здраве с писмо №4972/3 юли 1924 г. и от тази дата комитета може да разполага с него, и да получи скица от техническата служба.
Такава скица е издадена, но следва да се подчертае че общината си запазва правото на собственост. След предоставянето на парцела Комитетът първоначално се заема с построяването на каменна ограда, като за целта е отправено искане до Командира на 5-та пехотна дивизия за осигуряване на каменни блокчета от сградите на бившите казарми на 2-ри Искърски полк, находящи се в близост до Военния клуб. Искането на комитета е удовлетворено и парцелът е ограден.
Паралелно с това върви кампания за набиране на средства за построяването на Дома-паметник, като основателите на фонда естествено са четирите военно-родолюбиви организации учредители на Комитета. Всяка от тях с решения на свои събрания предоставя по 10 хил.лева. Организират се местни и национални лотарии, благотворителни балове и др. Комитетът има свой отделен Устав, който се променя на два пъти, като регистрацията му в тогавашното Министерство на вътрешните работи и народното здраве среща значителни трудности и лично ген.Киселов се явява пред министъра, за да ходатайства. Изработен е и самостоятелен печат и се води отделно деловодство, за което своевременно се уведомяват всички председатели на учредителите.
Комитетът получава подкрепа и от общината, която от своя бюджет осигурява на няколко пъти по 10 хил.лева.
Първоначалните намерения на комитета обаче не се осъществяват, очевидно поради липсата на достатъчно средства. Тази мотивация остава до момента, в който от сдружението за посочените в устава му цели се закупува имотът на ул. „Александровска” 77- днешния Дом на запасното войнство, но той както говори името му изпълнява функциите на мястото, където да развиват своята дейност четирите военно-патриотични организации до отнемането му в полза на държавата през 1944 г.
Както става ясно от запазените документи и кореспонденция през 1929 г. с решение № 5 по Протокол № 51/12.12.1929 г. на Общински съвет Русе мястото е отнето, тъй като вече е закупен друг имот. А има и още едно основание за това решение, общината го взема обратно, тъй като има намерение там да се построи паметник на незнайния воин, но това така и не се осъществява.
През 30-те години на XXвек е обявено намерението на русенската община, на Съюза на запасното войнство и командването на Пети пехотен Дунавски полк за издигане в гр. Русе на паметник-мемориал на загиналите русенци във войните за обединението на България – руско-турската война от 1877-1878 г., сръбско-българската война от 1885 г., балканската (26.9.1912-17.5.1913) и междусъюзническата (юли-ноември 1913 г.) войни, и Първата световна война (1914-1918 г.). Обявена е подписка за набиране на средства и конкурс за проект на мемориала.
Известният русенски художник Александър Илиев Лазаров, който е брат на геройски загиналия във втората балканска война при Разлог артилерийски капитан Телемах Ил. Лазаров, прави ескизи и макет-модел за мемориала, който печели всеобщото одобрение и е одобрен за изпълнение.
Същината на проекта са подредените стъпаловидно мраморни плочи, върху които са изписани имената на загиналите. В центъра, разделящ двете страни на ситуираните пред централния фронтон на сградите на Пети пехотен Дунавски полк, е предвидено запазването на малкия фонтан в ново скулптурно-архитектурно решение. Линията на мемориалните плочи допълва оградата на военното поделение.
На гърба на оцелялата фотография на макетния проект авторът собственоръчно записва: „Мой проект за плочи на падналите във войните. На плочите ще бъдат имената на падналите войници”. Самия идеен проект и макетът не са запазени.
За съжаление вечната липса на средства попречва на реализацията на проекта, а настъпилите промени в историята на страната и гр. Русе го отнасят в забравата на времето.
Едва с възраждане идеята за построяването на мемориал-паметник на загиналите русенци в началото на новото XXI столетие, инж. Р. Кузов напомни за съществуващия проект на Александър Лазаров, за неговата актуалност и несъмнени художествени стойности.(в-к Утро, г. XIV, № 191 (4142), 12.8.2004 г., с. 4). Отново за актуалността на проекта за мемориал на Александър Лазаров указва и Красимир Г. Кънчев в статия за забравения герой капитан Телемах Лазаров (Утро, г. XXIV, бр. № 161 (7471), 16.7.2015 г., с. 1-5).
Така до 1944 г. инициативата за построяване на Паметник на загиналите във войните за национално обединение в гр. Русе остава само една идея! След идването на новата работническо-селска власт, темата за паметта на загиналите във войните се измества от темата за изграждане на паметници на Съветската армия, убитите партизани, ятаци и антифашисти. До 1989 г. - края на ерата на социализма, темата остава табу и е напълно забравена!
