Кратка история за сградата
Сградата е построена през 1907 г. за бирария на Стефан Гъдев. Автор на проекта и ръководител на строежа е инж. Тодор Тонев, който реализира уникално за времето си строително решение, при което салонът на бирарията е направен без носещи колони. С крепостен акт № 110 от 7 август 1910 г. собственик на сградата е „Българско пивоварно дружество Шуменъ-Русе”. Според арх. Мариана Георгиева-Везнева сградата е проектирана по модел на съществуващ по това време ресторант в Букурещ. Тя е с най-просторния и светъл салон по това време и е завършена в стила на мюнхенските бирарии. Първоначално бирарията носи името „Кристал”, а след като става Дом на запасното войнство през 1926 г. идва нов наемател и открива ресторант „Преславски”, след него Иван Марков отваря един от най-престижните ресторанти в Русе, известен с добрата си кухня, по-късно се преименува на „Болгар”, а от 1970 г. се нарича „Потсдам”.
По време на нейното строителство от изток и от запад е имало сгради от Възраждането. По-късно през 1914 г. от източната страна е построена къщата на Мария Александрович (съпруга на руски офицер), а след 1970 г. къщите от западната страна са съборени и на тяхно място е построен магазин „Детмаг”.
Най-съществената част на сградата се явява фасадата по улица „Александровска”, която макар и едноетажна с едрите си геометрични форми въздейства монументално и впечатляващо, както тогава така и днес, въпреки правените през годините реконструкции и ремонти. Общата й височина е около 14 метра, подчертана в ъглите с пиластри и с широка елиптична остъклена арка, рамкирана с каменна рамка. Долната част на прозорците на арката и до днес могат да се спускат с механизми в специално оставени шлицове за летния сезон. Сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ. Бр.63/1973 г.)
В периода 1968-1970 год. се извършва основно преустройство на ресторанта и във връзка с побратимяването на гр.Русе с гр. Потсдам (бившата ГДР) получава новото име „Потсдам”. Конструкцията се укрепва с метални и стоманобетонни греди, а откъм ул. „Константин Величков” се изгражда масивна двуетажна пристройка със сутерен, предназначена за кухненски блок. Интериора на основното пространство се променя изцяло с дървени ламперии по стените, нова галерия и стълба към нея. Монтиран е първия в Русе окачен гипсов таван от модули и ново осветление, всички те доставени, като дарение от побратимения град Потсдам. Към ресторанта за фоайе, гардероб и санитарни възли се придава и партера на съседната сграда от изток, като в сутерена на същата се устройва механа към ресторанта. Фасадата към главната улуца остава почти непроменена, с изключение на новата входна двукрила алуминиева врата също доставена от бившата ГДР, като се запазват механизмите за спускане на витрините. В този период по програмата за сътрудничество между побратимените градове в гр. Потсдам е открит ресторант „Болгар”.
Следващата мащабна реконструкция на сградата е извършена в периода 2010 – 2011 г. от наемателя на имота фирма „Хронос ЕООД” с управител Красимир Даков. Сградата е една от малкото сгради-паметници на културата в гр. Русе запазили първоначалното си предназначение. Стремежът на проектантския колектив и на собственика на имота РСОСЗР-Русе е максимално да се съхрани и възстанови автентичния образ на сградата. При реконструкцията се запазва общото функционално решение на ресторанта и клуба на запасното войнство, като в първоначалните предвиждания е предвиден отделен вход за клуба, но поради технологични причини не е изпълнен, тъй като придаденият през 1970 г. партер откъм съседната от изток сграда се явява собственост на друго лице и входа към него при ремонта е затворен. Извършено е цялостно укрепване на сградата и подмяна на покривни елементи. Чрез монтирането на леки метални колони в партера и сутерена се обособява втори етаж с голям правоъгълен отвор в средата на галерията. Кухнята в пристройката е с ново функционално и технологично разпределение, усвоен и изцяло ремонтиран е и сутерена на сградата, в който са обособени складови и сервизни помещения за персонала. Монтирана е конвекционно-вентилационна климатична система за климатизация, а за отопление е изпълнена инсталация на природен газ. Интериора е във венециански стил, като на втория етаж са обособени Централният клуб на РСОСЗР-Русе с два офиса. Официалното откриване на ресторанта става на 28 юли 2011 г. с участието на Тримата тенори и се превръща в общоградски празник, като от тази дата ресторантът се нарича „Ла Страда”.
Сградата, като Дом на запасното войнство
В периода след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни съюзите на запасните офицери и подофицери и други военнопатриотични организации, стигат до извода, че са им необходими клубове, почивни бази и други придобивки, където да развиват своята дейност, да се срещат, да се самоиздържат и подпомагат. Въпреки наличието на централизирана структура на управление на съюзите, същите на местно ниво имат достатъчно възможности и самостоятелност, за да се самоуправляват.
Това е характерно и за членовете на съюзите в гр. Русе, които през 1926 г. видно от документ на Държавен архив гр. Русе Ф.92К, оп.1, А.Е.7 учредяват кооперативно сдружение „Комитетъ Домъ Паметникъ” между дружеството на русенските опълченци „Шипка”, дружество на доброволците от 1885 г. „Сливница”, дружество на Запасните офицери и дружеството на Запасните подофицери „за постройване въ гр.Русе на Домъ Паметникъ на запасното войнство”, който да служи на родолюбивите цели на запасното войнство, като назидание и поощрение на младото поколение.
Сдружението приема свой устав, в който е предвидено, че фонда регламентиран в чл.3 ще трае до изграждането на Дом-Паметника, а в последствие променен с допълнението „или до купуване на подходящо здание и преустройството му за целите на комитета”.
Негов председател е полковник о.з. Рашо Михнев.
Полковник Рашо Михайлов Михнев е роден на 8 септември 1872 година във Великотърновското село Джулюница. Завършва Военното училище в София и на 23 март 1894 е произведен в чин подпоручик. През 1907 година, като командир на 8-а рота от 5-и пехотен дунавски полк капитан Михнев е командирован в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1910 година. През Първата световна война (1915-1918) майор Михнев е назначен за началник на щаба на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, а по-късно командва новосформираният 72-и пехотен полк. На 30 май 1918 година е произведен в чин полковник и след края на войната на 8 ноември 1919 излиза в запас.
Преди да се стигне до учредяване и приемане на устав още през 1923 г. всяко едно от дружествата провежда свои заседания и взема решения за създаването на общ комитет, като естествено водещата роля е на СЗО с председател ген. Киселов. Първоначалните виждания са, че следва да се построи „Дом –паметник мавзолей в Русе, в който да се съберат костите на Великаните Българи паднали за Свободата и независимостта на Родината, намиращи се разхвърляни из разни гробища на Русенското землище”. Тази мотивация остава до момента, в който от сдружението за посочените в устава му цели се закупува имотът на ул. „Александровска” 77- днешния Дом на запасното войнство, Централен клуб на РСОСЗР Русе.
Първоначално Комитетът избира за място на построяването на Дома-паметник парцел от около 12000 кв.м точно срещу казармите на 5-ти пехотен полк, което по това време е собственост на Министерството на войната. По този повод с Протокол № 4/10.01.1924 г. избира комисия от делегати – зап.генерал от пехотата П.Киселов, зап.ст.подофицер Д.Тодоров и зап.фелдфебел Н.Чолаков, и ги упълномощава да се срещнат с Министъра на войната генерал Иван Вълков за да „ходатайствуватъ предъ господина Министра на Войната-генералъ Вълков, за отпущането и подаряването на вечни времена на гореуказаното място”. Вероятно тази идея не е осъществена и не е получен положителен отговор от ген.Вълков, тъй като впоследствие е отправено искане вече към общината, за което ще стане ясно по-долу.
Така през 1924 г., съгласно документ от Държавен архив Русе Ф.92К, оп.1, А.Е.5, л.40 (Протокол № 5 от заседание на комитета), избраните членове от общите събрания на четирите дружества формират постоянно присъсътвие от 9 члена, които избират полк.о.з. Рашо Михнев за председател, за подпредседател Неделчо Ненчев, за касиер Хр.Иван Разсуканов и за секретар Васил Янакиев.
След техния избор в дневния ред на заседанието е разгледано предложението за избиране на място, където да бъде построен Дома-паметник, като в т.2 е решено „Постоянното присъствие да се яви на 22 март 1924 г. при кмета, за да го помоли да ходатайства пред Общинския съвет за отпускане на празно място, намиращо се между улиците „Света Троица”, „Нова църковна” и „Борисова” зад градината Опълченски паметник. И в един от дните между 24 и 30 март 1924 г. Комитета да се яви пред Общинския съвет, за да изходатайства празно място”.
Очевидно след срещите, внесеното от Комитета искане е разгледано и с писмо № 511692/18 юли 1924 г. (Ф.92К, оп.1, А.Е.5, л.42) на Русенското градско общинско управление се известява, че с Протокол № 14, решение 30 от 26 март 1924 г. се разрешава отпущане на място за постройка на Дом-паметник, което е утвърдено от Министъра на вътрешните работи и народното здраве с писмо №4972/3 юли 1924 г. и от тази дата комитета може да разполага с него, и да получи скица от техническата служба. Такава скица е издадена, но следва да се подчертае че общината си запазва правото на собственост. След предоставянето на парцела Комитетът първоначално се заема с построяването на каменна ограда, като за целта е отправено искане до Командира на 5-та пехотна дивизия за осигуряване на каменни блокчета от сградите на бившите казарми на 2-ри Искърски полк, находящи се в близост до Военния клуб. Искането на комитета е удовлетворено и парцелът е ограден. Както става ясно от запазените документи и кореспонденция през 1929 г. с решение № 5 по Протокол № 51/12.12.1929 г. на Общински съвет Русе мястото е отнето, тъй като вече е закупен друг имот. А има и още едно основание за това решение, общината го взема обратно, тъй като има намерение там да се построи паметник на незнайния воин, но това така и не се осъществява.
Паралелно с това върви кампания за набиране на средства за построяването на Дома-паметник, като основателите на фонда естествено са четирите военно-родолюбиви организации учредители на Комитета. Всяка от тях с решения на свои събрания предоставя по 10 хил.лева. Организират се местни и национални лотарии, благотворителни балове и др. Комитетът има свой отделен Устав, който се променя на два пъти, като регистрацията му в тогавашното Министерство на вътрешните работи и народното здраве среща значителни трудности и лично ген.Киселов се явява пред министъра, за да ходатайства. Изработен е и самостоятелен печат и се води отделно деловодство, за което своевременно се уведомяват всички председатели на учредителите.
Комитетът получава подкрепа и от общината, която от своя бюджет осигурява на няколко пъти по 10 хил.лева.
Първоначалните намерения на комитета обаче не се осъществяват, очевидно поради липсата на достатъчно средства. Затова на 14.08.1926 г. с Нотариален акт № 404 от русенското запасно войнство е закупена сградата, тогава под наименование „Бирария Кристалъ”, която до момента на сделката е собственост на „Българско пивоварно дружество Шуменъ Русе”.
От този ден нататък тя се именува „ДОМЪ НА ЗАПАСНОТО ВОЙНСТВО”. Домът е отнет от държавата с постановление 10/1948 г. и чак през 2008 г. е възстановен на РСОСЗР Русе.
Акт №375/28.12.1950 г. за одържавяване на имота, съгласно ПМС 10/1948 г.
Възстановяването на Дома на запасното войнство на РСОСЗР- Русе
Още в началото с формирането на структура на съюза на местно ниво през 1990 г. започва да назрява идеята за възстановяване собствеността на Дома-Паметник на запасното войнство, бивш Потсдам. Началото е поставено от председателя на Регионалния съвет о.з.подполковник Димитър Бешев, който с помощта на о.з. подполковник Георги Благоев издирва документите за имота. Оттогава са и първите искания и преписки за възстановяване на собствеността между Регионалния съвет и кмета на община Русе, областния управител, Централния съвет на СОСЗ и министерския съвет.
Първото искане, отправено към институциите е от 1992 г. Позовавайки се на Закона за възстановяване собствеността върху одържавените недвижими имоти до кмета на община Русе Асен Тасев е внесено заявление от общинския съвет на СОСЗ гр.Русе с вх.№ 62-00-43/12.05.1992 г. с искане за възстановяване на собствеността върху недвижим имот бивш ресторант Потсдам, находящ се на ул.”Александровска” 77 в гр.Русе. Благодарение на усилията на всички председателствали съюза в Русе и най-вече на полковник о.з. Иван Иванов и със съдействието на областния управител на област Русе Мария Димова е възстановен на русенското запасно войнство, в лицето на РСОСЗР Русе, с решение на Министерски съвет на Република България № 294 от 9 май 2008 г. и министър-председател Сергей Станишев.
Днес РСОСЗР Русе разполага със собствена сграда и Централен клуб, в който се провеждат всички важни и официални мероприятия на сдружението.
Накратко това е само една малка част от дейността и историята на съюза в Русе.
Вероятно при още по-задълбочени проучвания за историята на съюза в гр. Русе от неговото създаване през 1907 до наши дни ще се намерят още документи и факти, отразяващи неговата дейност, но нека да оставим тази възможност на тези, които ще дойдат след нас. Надявам се книгата „СЪЮЗЪТ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА В ГР.РУСЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ И ДНЕС” да предизвика интереса на читателите, не само на тези свързани с армията, но и на всички русенци, защото военната история на нашия град е написана с кръвта на стотиците знайни и незнайни български войници и офицери, оставили костите си по бойните полета в името на България!
Със сигурност можем да кажем, че Русенското запасно войнство винаги е играло и ще продължи да играе важна роля в обществено-културния живот на града, отстоявайки принципите на патриотизма, професионалната чест и достойнство на българския офицер и сержант. Огромна е неговата заслуга за възпитанието на подрастващите в дух на уважение към бойните традиции на Българската армия, съхраняването и развитието на националните идеали и подвига на загиналите воини за национално обединение.
Завършвайки с девиза „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО”
*Източници:
Архивни фондове на ДА Русе и ДВИА В.Търново
Архивни фондове на Русенска библиотека „Л.Каравелов”
Публикации в интернет и свободната енциклопедия Уикипедия
„Предводители на запасни воини” – автор Стефан Стефанов, изд.2013 г.
„100 години от учредяването на Съюза на запасните офицери и съвременността” - автор Стефан Стефанов, изд.2008 г.
„Офицери без пагони”, Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945” – автор Веселин Янчев, Военно издателство 2000 г.
„Деветоюнският преврат в Русе” – Научни трудове на Русенския университет – 2012, том 51, серия 6.2. – автор Капка Иванова
Архиви на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва гр.Русе
„Офицерският корпус в България 1878-1944” –автор Румен Руменин, том 7, стр.79-80
Вестник „Отечество”- Печатен орган на Съюза на запасните офицери в България 1921-1944 г. – дигитализиран фонд на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” гр. София
30 декември 2015 г. Автор:
Гр.Русе майор инж. о.р. Димитър Вълков
Председател на Управителния съвет на РСОСЗР