Военни формирования в Русе

№	Поделения и части	Род войска	На гарнизон в Русе
№	Поделения и части	Род войска	от година	до година
1	Русенски областен военен съд	администр.	1879	1938
2	Русенско военно окръжие	администр.	1880
3	5-та дивизионна област	администр.	1891	1944
4	3-та армейска област	администр.	1906	1941
5	3-та отделна армия	администр.	1912	1919
6	ДНА – Русе	администр.	1941
7	207-ми артилерийски полк – под. 65350	администр.	1953	1953
8	Дунавски флот – под. 20270	бойни	1879	1960
9	Обсадна батарея	бойни	1879	1885
10	Русенска № 14 (23) пеша дружина	бойни	1880	1884
11	5-ти пехотен Дунавски полк	бойни	1884	1954
12	2-ри пехотен Искърски полк – под. 55720	бойни	1890	1922
13	5-та пехотна Дунавска дивизия – под. 30500	бойни	1891	1955
14	9. пехотен резервен полк	бойни	1900	1903
15	9-ти конен полк	бойни	1901	1935
16	45-ти пехотен полк	бойни	1912	1913
17	49-ти пехотен полк	бойни	1915	1918
18	5. маршеви полк	бойни	1915	1919
19	5-ти пехотен опълченски полк	бойни	1915	1923
20	Русенски укрепен пункт	бойни	1915	1917
21	1-ви дивизионен артилерийски полк	бойни	1935	1948
22	4-та бригадна артилерийска група	бойни	1941	1944
23	25 пехотна дивизия	бойни	1942	1946
24	25 тежко противовъздушно артилерийско отделение	бойни	1944	1944
25	12-ти отделен батальон за свръзки и радиосветотехн.осигуряване – Щръклево – под. (30650) 32480	ВВС	1967	1995
26	1-ви учебен авиационен полк (УАП) – Щръклево – под. (95480) 28700	ВВС	1967	1995
27	34-ти отделен авиотехнически батальон – Щръклево – под. (30090) 22550	ВВС	1967	1994
28	8-ма авиотехническа комендатура – Щръклево – под. 42140	ВВС	1975	1992
29	5-та дивизионна болница	лечебни	1892	1951
30	5-ти дивизионен полски лазарет	лечебни	1912	1944
31	4-та бригадна санитарна лечебница	лечебни	1940	1944
32	10-та армейска хирургическа болница – Русе	лечебни	1941	1946
33	4-та бригадна хирургическа болница	лечебни	1941	1944
34	10-та армейска етапна болница	лечебни	1942	1943
35	10-та армейска обща болница – Русе	лечебни	1942	1945
36	24 дивизионна полска хирургическа болница	лечебни	1943	1944
37	27 дивизионна лечебница	лечебни	1943	1944
38	10-та армейска лека хирургическа болница	лечебни	1944	1945
39	Русенска военна болница	лечебни	1953	2001
40	5. погранична рота	охранителни	1895	1898

41	1-ва и 2-ра Опълченски дружини при 2-ро полково военно окръжие	охранителни	1912	1918
42	Опълченски дружини при 5-то полково окръжие	охранителни	1912	1918
43	17-та погранична дружина	охранителни	1915	1918
44	5-ти етапен полк	охранителни	1915	1944
45	7-ми пограничен сектор	охранителни	1919	1935
46	Русенска жандармерийска дружина	охранителни	1920	1931
47	5-ти граничен полк	охранителни	1941	1945
48	15-ти граничен отряд – Русе – под. 10350	охранителни	1951	1963
49	44-ти участък за наблюдение и свръзки на р. Дунав	охранителни	1964	1992
50	5-та Областна етапна дружина	поддръжка	1915	1918
51	5. областна поправителна работна дружина - Русе	поддръжка	1944	1944
52	КЕЧ – Русе	поддръжка	1951	1962
53	2-ри железопътен строителен батальон	поддръжка	1986	2002
54	Русенски артилерийски арсенал	снабдяване	1879	1891
55	5-ти дивизионен огнестрелен парк	снабдяване	1912	1918
56	5-та армейска паркова колона	снабдяване	1915	1918
57	5-ти армейски тилен транспорт	снабдяване	1915	1918
58	5-ти дивизионен продоволствен транспорт	снабдяване	1915	1918
59	Резервен интендантски магазин – Русе	снабдяване	1915	1921
60	5-та дивизионна коларопревозна дружина	снабдяване	1941	1945
61	23-ти армейски разходен интендантски склад	снабдяване	1943	1944
62	ЖП комендантство – гара Русе	снабдяване	1943	1946
63	Централен продфуражен склад – Русе – под. 90970	снабдяване	1951	1963
64	186-ти автобронетанков склад – Борово, Русенско – под. (75540) 34050	снабдяване	1952	2005
65	226-ти склад за ГСМ – РГК – под. (85260) 24800	снабдяване	1952	2005
66	268-ми артилерийски склад – Ветово – под. (80460) 26700	снабдяване	1954	2011
67	Снабдителна база	снабдяване	1954	1996
68	Интендантско обслужване – Горна Оряховица – цех Русе	снабдяване	1955	2004
69	Военно представителство към МК „Дунарит“ – Русе – под. 44440	снабдяване	1969	1992
70	Военно представителство при ККК „Ив.Димитров“ – Русе – под. 46330	снабдяване	1969	1992
71	248 – ми склад ГСМ – Сеново – под. (10490) 28530	снабдяване	1972	2002
72	Ремонтно снабдителна база - Русе	снабдяване	1975	1985
73	7-ма Военнотранспортна служба Речен транспорт – Русе	снабдяване	1976	2000
74	Пионерна дружина	специални	1883	1891
75	Мостова рота	специални	1913	1916
76	1-ва понтонна дружина	специални	1916	1919
77	Понтонен полк	специални	1918	1919
78	5. дивизионна свързочна дружина	специални	1945	1951
79	НВ Морско училище „Н. Й. Вапцаров“	школи	1891	1900
80	Народно военно тилово училище	школи	1951	1955
81	Общовойскова медицинска школа	школи	1952	1955
82	72-ра армейска школа за подготовка на шофьори – под. (85820) в.ф.32420	школи	1958
83	Школа за подготовка на транспортно-тилови специалисти – Русе	школи	1980	1997

Русенски областен военен съд

Русенския областен военен съд е формиран на 22.12.1879г. в гр. Русе. От 1890 до 1892г. съдът функционира в Шумен . От 1894г. той се преименува във военно съдилище при 5.та пехотна дивизия. През 1900г. се разформира и се слива със съда при 4.та дивизионна област. През 1904г. съществуващия в Шумен военен съд се премества в Русе,- Русенски военен съд. От 1.04.1938г. Русенския областен военен съд се установява в Шумен и получава името Шуменски областен военен съд.

Русенско военно окръжие

Военното окръжие - Русе се определя като военно-административно учреждение, чиито основни задачи са: да подготвя набора, да води установената от закона отчетност по запаса на офицерите, подофицерите и войниците, да води отчета на добитъка, превозните средства, да дава мобилизационно назначение на запасните офицери, подофицери, войници, коне, коли и др. превозни средства за мобилизационните формирования, да ръководи отчета и мобилизацията.

Съгласно Закона и Указ 176 от 31.12.1891 г. на Фердинанд I, по предложение на Военния Министър, военните окръжия се именуват "полкови военни окръжия". На основание на тези нормативно-разпоредителни актове Военния Министър в своя Заповед № 1 от 01.01.1892 г. обявява преименуването на 5-то военно окръжие в 5-то полково военно окръжие.

С Указ № 28 от 23.05.1914 г. на Фердинанд I се обявяват новите полкови военни окръжия и административните околии, които влизат към дивизионните околии, към 5-то полково военно окръжие - Русе се числят: Русенска градска и Русенска селска административни околии. Полково военно окръжие - Русе се подчинява на 5-та дивизионна област.

След подписването на Ньойския договор с Указ № 96 от 19.12.1920 г. на цар Борис III се разформират полковите военни окръжия. Техните функции се поемат от "Бюра" повиквателни за набиране на доброволци.

На основание Заповед № 24 от 01.04.1921 г. се преименува от 5-то полково военно окръжие - Русе в Бюро за попълване на армията с доброволци.

До 1938 г. военните окръжия са част от структурата на армията и са полкови, с новото деление на страната те се превръщат в самостоятелни звена към армейските области.

На основание Разпореждане на Началника на ГЩ под № 00228 от 20.11.1954 г. и МЗ № 00276 от 19.11.1954 г., считано от 01.01.1955 г. от Окръжно военно управление Коларовград се отделя и обособява в самостоятелно Окръжно военно управление - Русе. Към Русенско военно управление се включват районите на Русенски и Търновски окръзи, под чиито подчинение влизат околийските и градски управления: Русенско градско и Околийско военни окръжия, Силистренско, Тутраканско, Исперихско, Разградско и Беленско околийски военни управления, Търновско градско военно управление, Горно-Оряховско, Габровско, Павликенско, Севлиевско и Еленско околийски военни управления.

В изпълнение на МЗ № 159 от 09.04.1951 г. на Началника на Орг. Моб. управление - ГЩ - МНО, считано от 01.07.1951 г. Беленска околия се отделя от Г.Оряховското военно окръжие и се обособява като отделно Беленско военно окръжие със седалище - Бяла. Същото от 01.01.1955 г. се преименува на Беленско околийско военно управление.

На основание МЗ №-00276 от 19.11.1954 г. и Разпореждане на Началника на ГЩ на БНА № 0288 от 20.11.1954 г. се формира Русенско околийско военно управление със седалище Русе, считано от 01.01.1955 г. Същото се подчинява пряко на Генералния щаб с функционални задължения по мобилизационната подготовка и обезпечаване на армейските поделения със запасни - офицери, сержанти, войници и автотракторна техника.

От 01.02.1959 г. Русенско градско военно управление се преименува в Русенско градско военно окръжие.

Съгласно Заповед № 0040 от 30.03.1984 г. на Министъра на Народната отбрана, относно създаване на единни военни органи по мобилизацията, военния отчет и Гражданска отбрана в окръзите, селищните системи и кметствата от 01.10.1984 г. се създава Окръжно военно управление - Русе. Обединяват се Военно окръжие и Окръжен щаб на Гражданска отбрана.

На основание Разпореждане № 041 от 20.01.1988 г. на Началника на ГЩ на БА Окръжно военно управление - Русе се разделя на: Оперативно-техническа група - Русе, отговаряща за мобилизационните ресурси на Русенски окръг без град Русе. Общинско военно управление - Русе, отговарящо за мобилизационните ресурси на Русе и за гражданската отбрана на Русенски окръг.

От 01.03.1989 г. на основание утвърдена схема от МНО № В 001204 от 18.11.1988 г. за организационната структура на органите за мобилизация ОТГ - Русе и ОбВУ - Русе отново се обединяват в Районно военно управление - Русе.

Съгласно щат №№ П-6446, П-6324, П-6550 и П-6522 на мястото на Оперативно-техническа група - Русе се формира Районно военно управление - Русе. Управлението е със същите функции плюс въпросите по гражданска отбрана и осигуряване защитата на населението в региона и използването на система за оповестяване за нуждите на Гражданска отбрана и мобилизацията.

От 01.03.1989 г. започва да функционира Районно военно управление - Русе, същото се състои от следната структура: Командване, Щаб, Мобилизационен отдел с отделения - "ЗСВ", "Запасни офицери", "Набори", "АТТ" , отдел "Гражданска отбрана",

- Военни отдели: Русе, Борово, Бяла, Две могили, Ценово, Сливо поле, Ветово и Иваново.

- Военни бюра: Ново село, Мартен, Николово, Копривец, Полско Косово, Тръстеник, Сеново, Глоджево, Писанец, Смирненски, Баниска, Бъзовец, Кацелово, Щръклево, Пиргово, Борисово, Ряхово, Караманово, Новград и Екзарх Йосиф.

В изпълнение на МЗ № 057 от 04.03.1992 г. считано от 01.04.1992 г. органите на Гражданска защита се извеждат от състава на Районно военно управление - Русе.

Същите преминават на подчинение на изпълнителната власт на основание Решение № 419 от 04.12.1991 г. на Министерски съвет на Република България и се издържат от бюджета на Гражданска отбрана.

На основание МЗ № 298 от 12.08.1992 г. поради закриването на организация за съдействие на отбраната с постановление на Министерски съвет № 72 от 30.04.1992 г. Районно военно управление - Русе приема на отчет движимото и недвижимо имущество на Окръжния съвет на ОСО, а в изпълнение на МЗ № 00365 от 02.10.1992 г. сдава същото на развърнатия със същата заповед Регионален център на управлението в Министерството на отбраната за предказарменна подготовка на младежта и спорта.

5-та дивизионна област

5-та Дунавска дивизионна област

5-та Полкова област

Липсват данни за формирането й, но от съхраняваните архивни документи (01.01.1893г.) се вижда,че е съществувала и преди тази дата. Намира се на гарнизон в гр.Русе. В съставай влизат Русенска, Тутраканска, Беленска, Горнооряховска, Търновска, Дряновска и Габровска околии и полковите окръжия на 2-ри, 5-ти, 18-ти и 20-ти пехотни полкове.

През м.септември 1918г. при областта се формира 5-та опълченска сборна дружина в състав от 4 пехотни роти, 1 картечен и 1 конен взводове.

От м.декември 1920г. 5-та Дунавска дивизионна област се преименува в 5-та Дунавска полкова област, което название носи до м.април 1938г.

През 1941г.областта формира интендантски части и складове,а през 1944г.мобилизира за попълване на военно-временните си щатове.

3-та армейска област

3-та Военно-инспекционна област (1907-1938г.)

3-та Армейска област (1938-1941г.)

Формирана с Указ 148/27.12.1906.В състава на областта са включени 4-та Преславска,5-та Дунавска и 9-та Плевенска дивизионни области с щаб-гр.Русе. През 1937 г. щабът е преместен в гр.Варна. През 1938 г.съществуващите 4 военно-инспекционни области се преименуват в Армейски области. Съществува до м.март 1941г.

3-та отделна армия (1912 – 1919)

На основание телеграма №983 на Министъра на войната , щаба на 3-та военноинспекционна област формира 3-та отделна действаща армия на 17.09.1912г. в Русе, в състав от 4-та Преславска, 5-та Дунавска и 6-та Бдинска дивизия.

Взема участие в Балканската война, под командването на генерал Радко Димитриев.

На 7.08.1913г. демобилизира в Русе.

На 12.09.1915г. отново мобилизира и участва в Първата световна война.

Демобилизира на 6.11.1918г. и окончателно ликвидира на 1.07.1919г.

ДНА – Русе(1941 – 1963) – виж Военен клуб - Русе

207-ми артилерийски полк – под. 65350(1953)

Във връзка с П-233 от 24 април 1953г. за снимане на филма "Шипченските герои" , в района на гр. Русе се свиква 30 дневен сбор със заповед на командира на дивизията, под №197 от 28 май 1953 г. В рамките на сбора от пети дивизионен артилерийски полк е формиран мобилизационно 207 артилерийски полк.

Дунавски флот – под. 20270

Морска част (1879-1883)

Дунавска флотилия и Морска част (1883-1897)

Дунавска флотилия (1897-1911)

Дунавска част (1912-1921)

Дунавска търговска полицейска служба (1921-1924)

Дунавска полицейска служба (1924-1933)

Дунавска флотилия (1933-1958)

Бригада речна отбрана (1958-1959)

Бригада противоминна отбрана (1959-1960)

На 1 авг.1879 г. е създадена Дунавската флотилия, наречена първоначално Българска морска част. При създаването на флотилията в състава й са включени 3 парахода, 5 парни катера, 2 миноносеца, 3 шлепа и няколко гребни шлюпки. Личният състав е от общо 245 души: 7 офицери, 7 механици и пилоти, 34 кадрови руски подофицери, 21 руски матроси и 14 майстори - специалисти за ремонтната работилница. От 18 ноем.1897 г. с Указ съществуващата Българска морска част се разделя и се създават самостоятелна Дунавска флотилия в Русе и самостоятелна Морска част във Варна. По това време флотилията има в състава си 3 парахода, 8 катера и 2 миноносеца. От 1918 г. до 1938 г., съгласно клаузите на Ньойския договор, Дунавска флотилия съществува под името Дунавска речна полицейска служба в състав 6 моторни лодки и 2 стражеви катера. На 3 авг.1951 г. флотилията получава от СССР нова материална част - 10 бронекатера и 2 катерни тралчика, а на 9 ян.1956 г. - 3 рейдови тралчика, построени в гр.Сталин (Варна) и включени в състава на отряд "Катерни тралчици". През 1956 г. в състава й е зачислена "Плаваща база", предадена на Дивизион бронекатери. С Постановление на Министерския съвет за намаление на БНА през м.ноември 1955 г. е разформирана База Лом. Съгласно Разпореждане на ГЩ №00532/01.07.1958 г. и заповед на Командира на ВМС №00169/10.07.1958 г. флотилията е преименувана на Бригада речна отбрана. От 16ноем.1959 г. със заповед №00284 на Командващия ВМФ Бригада речна отбрана е преименувана в Бригада противоминна отбрана. През 1960 г. с Разпореждане на ГЩ на МНО №00779/06.09.1960 г. и заповед на Командващия ВМФ №00275/19.09.1960 г. Бригадата се разформира, като материалната й част се пребазира във Варна и Бургас. Една част от корабите се предават за ползване на ДОСО. Съгласно Министерска заповед сградите на Бригада противоминна отбрана са предадени на ДОСО - Русе.

Обсадна батарея

Обсадна батарея (ноември 1879- 1883);(1886- 1890)

Отделение крепостна артилерия (1883- 1886)

Софийски крепостен батальон (1891- 1914)

1. Софийски тежък крепостен полк (1914- 1918)

1. армейски артилерийски полк (1918- декември 1949)

5-ти армейски артилерийски полк(1949- 1989)

Формирането на 5-ти армейски артилерийски полк започва след освобождението на България от турско робство. По заповед на княз Дондуков през месец ноември 1879 г. в Русе се създава "Обсадна" батарея със смесен състав от руски и български войници с командир поручик Евгени Содяков. През 1883 г. обсадната батерея се разформирова и се образува отделение крепостна артилерия. Във връзка със започването на Сръбско-българската война 06.09.1885 г. крепостната батарея от Русе се предислоцира във Видин. Участието на крепостната батарея в Сръбско-българската война е незначително, тъй като участъка в който е разположена е далече от полето на бойните действия. След завършването на войната крепостната батарея остава във Видин и се преименува в Обсадна батарея.

Русенска № 14 (23)пеша дружина(1880 – 1884)

Формирана е в гр. Русе, съгласно приказ №5/12.08.1878г. по Българската земска войска. Състои се от четири роти. От 1.06.1879г. е подчинена на Източния военен отдел, а от 24.03.1883г. - на 3.та бригада.

На основание указ №41/1884г. влиза в състава на новоформирания 5.ти пеши дунавски полк.

5-ти пехотен Дунавски полк

5-ти пеши Дунавски полк (1884-1892)

5-ти пехотен Дунавски полк ( 1893-1920)

5-та пехотна Дунавска дружина ( 1921-1938)

5-ти пехотен Дунавски полк (1939-1949)

11-ти стрелкови Дунавски полк ( 1939-1949)

11-ти отделен запасен стрелкови полк ( 1951-1954)

Формиран е в гр. Русе, с указ №41/12.10.1884г. от съществуващите дотогава Русенска №14 (23), Силистренска №18 (24) и Шуменска 019 пеша дружина. Участва в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война.

Във връзка с реорганизацията на армията и на основание предписание №6129/18.11.1920г. на Щаба на армията се реорганизира в дружина.

През 1928г. от състава на 5-та пехотна дунавска дружина и 14-та русенска жандармерийска дружина отново се формира 5-ти пехотен дунавски полк. До 1938г. той продължава да носи явното наименование дружина.

През 1941г., 1943, 1944г. е на Прикриващия фронт. През септември 1944г. формира гвардейска рота от Севлиевската и Горнооряховската гвардейски дружини. Взема участие в първата фаза на Отечествената война, в състава на 5-та пехотна Дунавска дивизия. Участва в боевете за връх Буковик, Царево село , Щип, Велес, Пехчево, Берово, и др. Конно- разузнавателния взвод на полка влиза пръв в гр. Скопие, с което е сложен край на първия етап на войната.

На 1.01.1948г. полкът има явно наименование под. 4035.

На 1.06.1950г. се преименува на 5-ти стрелкови полк, от 1.01.1951г. се преименува на 11-ти стрелкови полк, а от 1.01.1952г. се води -11-ти отделен запасен стрелкови полк. Разформиран и ликвидиран е с разпореждане на Началника на Генералния щаб №00270 на 31 декември 1954 г.

2-ри Искърски полк – под. 55720

2. пеши Искърски полк – 1889-1891 г.

2. пехотен Искърски полк – 1892-1920 г.

2. пехотна Искърска дружина – 1920-1928 г.

2. пехотен Искърски полк – 1928-1937 г.

33. пехотен Свищовски полк – 1937-1951 г.

43. стрелкови полк – 1951-1962 г.

Формиран е на 01.03.1889г. в София. Влиза в състава на 1-а бригада от 5-а пехотна Дунавска дивизия. От м.август с.г. е на гарнизон в Ловеч, а от следващата година в гр. Русе. Участва в Балканската и Първата световна война. На основание предписание № 6129/18.11.1920г. на Щаба на армията се реорганизира в дружина.През 1922 г. е предислоциран в Свищов. През 1928г. от 2-а пех. искърска дружина и от 5-а допълваща част се формира отново 2-и пех. искърски полк. С Царска заповед №2/05.06.1937г. той се преименува на 33-и пехотен свищовски полк. През 1941г. и 1943г. мобилизира и заминава на Прикриващия фронт. Взема участие в първата фаза на Отечествената война в състава на 5-а Дунавска дивизия. Демобилизира на 06.12.1944г. В Свищов 33 пех. полк остава до март 1951г., след което се премества в Никопол и се преименува на 43. стрелкови полк. През 50-те години поделението е с военнопощенски номер 55720 и местостоянка гр. Севлиево до ликвидирацията си на 25.09.1962г.

5-та пехотна дивизия – под. 30500

3-та пеша бригада (1891)

5-та пехотна Дунавска дивизия (1892-1919)

5-ти пехотен Дунавски полк( 1920-1938)

5-та пехотна Дунавска дивизия (1939-1949)

6-та стрелкова дивизия( 1950-1951)

8-ми армейски стрелкови корпус (1951-1955)

През 1883г. гр. русе се сформира 3-та бригада от 15,17, 19, 21,23,и 24-та пеши дружини. С указ от 1892г. м. януари 3-та пеша бригада се преименува в 5-та пехотна Дунавска дивизия, с главнокомандващ подп. Драндаревски.

през 1911г. начело на командването е ген. майор Христов.

на 17.09.1912г. е обявена обща мобилизация. Към щаба на дивизията се формират: щаб на 3 бригади, 5 див. продоволствен транспорт, щаб на пехотна паркова рота.

През месец август дивизията е на гара Сливница и на 2.09.се завръща в гр. Русе , на 6.09. демобилизира.

На 11.09.1915г. се обявявяа обща мобилизация. Към дивизията се формират нови частни управления и учреждения.

През м. 1.1916г. влиза в състава на 11 германска армия. Отбранява позицията по граничната линия от връхМаме рупа до р. Вардар. на 12.10.1918г. 5-та Дунавска дивизия се завръща в гр. Русе и демобилизира.

Във връзка с ограниченията на Ньойския договор от 20.12.1920г. дивизията се преименува на 5 пех. Дунавски полк. Това наименование носи до 1938г., когато на 20.07., съгл. Солунската спогодба полковете стават дивизии, дружините полкове.

През м. 2. 1941г. дизията заминава на южния прикриващ фронт.

През месец май 1943г. дивизията мобилизира и заминава на югоизточната ни граница.на прикриващия фронт.

На 20.12.1944г. е в гр. Русе. през м. юни 1948г. носи наименование 7405. През 1950г. се води 5-та стрелкова дивизия, после под. 9465. през 1952г. се преорганизира в 8-ми стрелкови корпус, под. 30500, което се разформира през декември 1955г.

9-ти пехотен резервен полк (1900-1903)

9. пехотен резервен полк е формиран е на 04.02.1900г. в Русе в състав от четири пехотни и една погранична рота. На основание указ №84/1903г. 9-и пех. рез. полк става действащ, развръща се от една в две дружини и се преименува в 33. пехотен Свищовски полк. Установява се на гарнизон в Свищов.

9-ти конен полк

5-и кавалерийски дивизион (1901 - 1906 г.);

9-ти конен полк(1907 – 1921);(1928- 1935)

9-и жандармерийски конен полк (1921 - 1922 г.);

9-а жандармерийска конна група (1922 - 1928 г.)

5-и кавалерийски дивизион е формиран в Русе с Указ № 40/04.07.1901 г. От 01.01.1907 г. се развръща в полк (9-и конен полк) с три ескадронен състав. Подчинен е на 3-а конна бригада. Полкът участва в Балканската и Първата световна войни. Части от него участват във въвдворяването на реда в русенския и великотърновския край след деветоюнските и септемврийските събития през 1923 г.

На основание министерска заповед № 299/05.10.1935 г. полкът се преформира в 1-и дивизионен артилерийски полк. През времето, когато е на фронта, на негово място в мирновременния му гарнизон се формира допълващ ескадрон.

45-ти пехотен полк

45-ти пехотен полк(1912-1913г.;1916-1918г.;1939г.)

45-ти пехотен резервен полк(1915-1916г.)

45-ти пехотен Чегански полк(1944-1945г.)

Формиран е на 17.ІХ.1912г. в гр.Русе от състав на 2-ри искърски и 5-ти дунавски пехотни полкове.Влиза в състава на 3-та бригада от 5-та пехотна дунавска дивизия.Участва в Балканската война.На 1.ІХ.1913г.полкът се разформира.

На 10.ІХ.1915г.в гр.Бургас е формиран отново от 24-ти черноморски и 11-ти сливенски пехотни полкове.Участва в Първата световна война.На 10.Х.1918г.се установява в гр.Сливен,демобилизира и на 12.Х.същата година се разформира.Формиран е отновона 16.Х.1939г.от части на 42-ри пехотен полк в селата Звездец и Евренезово.Функционира до м.ноември 1939г. и се разформира.

През 1944г.полкът е на гарнизон в гр.Прилеп в състава на 17-та пехотна дивизия.

Взема участие в Отечествената война от 9.ІХ.до20.Х.1944г.От 21.Х.1944г.прли полка е формирано Ликвидационно бюро.Съществуват две заповедни книги по ликвидацията на полка от 21.Х.1944г.до 16.ІІІ.1945г.Полкът носи името "Чегански"От заповедите се вижда,че е съществувал и преди това,но липсват заповеди за сформиране и разформиране.

49-ти пехотен полк

49. пехотен полк (1912-1918)

49. Калимански полк (1943-1944)

Полкът е формиран в Кюстендил през м. септември 1912 г. от 13. пехотен Рилски и 26. пехотен Пернишки полк. Влиза в състава на 3. пехотна бригада от 7. пехотна Рилска дивизия. Взема участие в Балканската война с четири дружини. През м. август 1913 г. демобилизира и се разформира.

Във връзка с мобилизацията на армията полкът отново се формира през м. октомври 1915 г. в Русе от 2. пехотен Искърски и 5. Дунавски полк. Включен е заедно с 50 пехотен полк в състава на 3. дружина на 5 пехотна дунавска дивизия и взема участие в Първата световна война. Демобилизира и се разформира през м. октомври 1918 г.

На основание служебно писмо № IV 92 от 21.09.1943 г. на щаба на войската през м. октомври 1943 г. полкът отново се формира в Щип. Подчинен е на 17. пехотна дивизия. Съгласно Заповед № 94 от 09.10.1944 г. се разформира.

5-ти маршеви полк (1915-1919)

Съгласно предписание №6076 на Началника на 5-а Дунавска дивизионна област,на 22.10.1915г. в Русе се формира 5. маршеви полк в състав три дружини формирани от бившите 9-и и 10-и маршеви полкове и бившите маршеви полкове при 2-а Тракийска дивизия. Взема участие в Първата световна война. За проявена храброст при превземането на Тутраканската крепост 100 души подофицери и редници са наградени с "Кръст за храброст". На 01.01.1918г. полкът се преименува в 70. пехотен полк. На 30.09.1918г. с целия си личен състав попада в плен. Завръща се от плен, демобилизира и се разформира.

5-ти пехотен опълченски полк(1915 – 1941)

Формиран е на 12.09.1915 г. в Русе в състав: щаб, четири дружини от по четири роти и един нестроеви взвод.

Дружините му са формирани от 2-и, 5-и, 18-и и 20-и пех. полкове. Участва в Първата световна война. Демобилизира на 01.01.1919 г. До 1923 г. въпросите по ликвидацията му се уреждат от Ликвидационна комисия и щаб.

Формиран е отново на 01.12.1940 г. в с. Тънково от 5-и, 18-и и 33-и пех. полкове със задача да охранява ЖП линии и съоръжения. Състои се от щаб, три дружини с по три роти и една тежкокартечна рота.

Разформира се на 26.08. 1941 г. До края на 1942 г. остава да функционира Ликвидационен щаб.

Русенски укрепен пункт(1915 – 1917)

Формиран е за осигуряване отбраната на Русе по време на Първата световна война, в състав 5.ти опълченски полк, 9.ти допълващ ескадрон, 3.та 8,7 см. скорострелна батарея, Дунавска част и 17.та погранична дружина. Пунктът е подчинен на 3.та отделна армия.

Разформира се на 23.10.1917г.

1-ви дивизионен артилерийски полк(1935-1948)

На основание министерска заповед № 299/05.10.1935 г. 9 конен полк се преформира в 1-и дивизионен артилерийски полкс дислокация гр. Русе.

От м. септември 1940г. полка се превозва към южната граница.

Съгласно лично поверително писмо на Н-ка на 5-та дивизионна област от м. април 1943г. полка мобилизира, с цел да смени части от прикриващия фронт.

През м. май 1944г. полка мобилизира и от 26 .05. 1944г.заминава на прикриващия фронт. На 19.10.1944г. се водят боеве при връх Църни камък.

на 10.12. полка се завръща в гр. Русе и демобилизира.

4-та бригадна артилерийска група(04.1941 – 12.1941); (04.1944-11.1944)

Формирана е през април 1941г. в гр. Русе, в състав : 1/4 бригадно смесено возимо артилерийско отделение, 13.та и 14.та возима полска батарея, 16.та и 10,5 гаубична батарея.

От месец април 1941г. в състава на групата влизат 2/4 товарно артилерийско отделение и 4.та гранична лека противовъздушна батарея.

През ноември 1941г. групата е разформирана и отново се формира на 6.06.1944г. в състав 1/4 и 2/4 арт. отделение.

Участва в първата фаза на Отечествената война. Разформирана е през декември 1944г.

25-та пехотна дивизия (1942 – 1946)

Формирана е през септември 1942г. в Русе в състав 71-и, 72-и,75-и и 76-и пехотни полкове.През октомври с.г. Щабът на дивизията се преимениува в Щаб на прикриващия фронт в Сърбия. Разформирана е през май 1943г. и наново е формирана в Пожаревац на 01.07.1943г. В първите дни на септември 1944г. води сражения срещу германците при оттеглянето си към България.

25-то тежко противовъздушно артилерийско отделение(1944)

25-то тежко противовъздушно артилерийско отделение е формирано през месец януари 1944 г. в град Русе към 1-ви дивизионен артилерийски полк. Установява се на позиция при гара Генерал Жостово и град Сурдулица.

Демобилизира и се разформира на 15.09.1944 г. в град Русе.

12-ти отделен батальон за свръзки и радиосветотехн.осигуряване – Щръклево – под. (30650) 32480

12-та отделна рота за свръзки и радиосветотехническо осигуряване (1967-1971)

12-ти отделен батальон за свръзки и радиосветотехническо осигуряване (1971 – 1995)

12-та отделна рота за свръзки и радиосветотехническо осигуряване (РС и РСТО) е сформирана на основание МЗ №00293/18.09.1967 г. към ВНВВУ "Георги Бенковски" и дислоцирана на летище Щръклево. Задачата й е да осигурява летателната дейност на 1-ви учебен авиационен полк. Условното наименование на ротата е под.30650. Съгласно мирновременен щат №Ц-3468 от 01.10.1971 г. ротата се развръща в батальон. От 1978 г. военнопощенският му номер е променен на 32480. На основание МЗ № 00620/08.08.1994 г. батальонът е реорганизиран в рамките на авиобаза - Щръклево и преименуван на Ескадрила за свръзки и радиосветотехническо осигуряване. Военнопощенският му номер е променен на 28700-6. Батальонът е разформиран през 1995 г.

1-ви учебен авиационен полк (УАП) – Щръклево – под. (95480) 28700

Първи учебен авиационен полк е създаден на 13.10.1967 г. на летище Долна Митрополия, Плевенско с военнопощенски номер 95480. В състава на полка са включени три учебни авиоескадрили. По - късно 1-ва и 2-ра учебни авиоескадрили са пребазирани на летище Щръклево, Русенско. Земният ешалон е пребазиран на 27.11.1967 г., а въздушният ешалон - на 03.12.1967 г. През 1969 г. към полка е създадена 4-та учебна авиоескадрила, базирана на летище Долна Митрополия заедно с 3-та учебна авиоескадрила. През 1971 г. 3-та и 4-та авиоескадрили излизат от състава на полка и стават основа за създаване на 3-ти учебен авиационен полк. След 1971 г. 1-ви учебен авиационен полк е с 2 учебни авиоескадрили, базирани на летище Щръклево. От 1978 г. военнопощенският номер на полка е променен на 28700.

34-ти отделен авиотехнически батальон – Щръклево – под. (30090) 22550

Батальонът е създаден с МЗ №00293/18.09.1967 г. към ВНВВУ "Георги Бенковски" с военнопощенски номер 30090 и дислокация на летище Щръклево. В състава му влизат командване, щаб, партийно - политически апарат, охранителен взвод, автомобилна служба, авиотехническа служба, електротехническа служба, служба АВ, интендантска служба, инженерно - аеродрумна служба, медицинска служба, химическа служба, служба ГСМ. От 01.01.1978 г. военнопощенският му номер е променен на 22550. Със заповед №00219/18.08.1994 г. на Командващия ВВС батальонът е реорганизиран и влиза в състава на 11-ти учебен авиобатальон (УАБ).

28. 8-ма авиотехническа комендатура – Щръклево – под. 42140

8-ма авиотехническа комендатура (АТК) е формирана с МЗ №009/03.09.1975 г. и заповед №Б-001/12.09.1975 г. на Командващия ПВО и ВВС, считано от 22.10.1975 г. Условното й наименование е под. 30380, което от 01.01.1979 г. е променено на 32800. Комендатурата е дислоцирана на летище Щръклево, в непосредствена близост до 1-ви УАП, 34 ОАТБ, 12 ОБРСТО. В състава й влизат командване и техническо снабдяване. От 01.10.1976 г. влиза в сила нов щат, съгласно който структурата на комендатурата се състои от командване, технически служби, автотранспортен взвод, аеродрумно експлоатационно отделение, ПП група, снабдяване. През следващите години структурата й търпи нови промени. От 01.10.1983 г. комендатурата е обединена с 8-ма отделна рота за свръзки и радиосветотехническо осигуряване. С МЗ №00395/02.10.1992 г. 8-ма АТК е закрита.

29. 5-та дивизионна болница

5.та Дунавска дивизионна болници ( 1912-1924)

Русенска второстепенна болница (1924-1927)

5.та дивизионна болница (1927-1941)

5.та областна военна болница( 1941-1948)

Гарнизонна военна болница Русе (1948-1951)

Гарнизонна военна болница Бургас (1951-1953)

Бургаска военна болница (1953-1987)

Съгласно заповед №168 от 1892г. е заповядано на Началника на 5.та пехотна Дунавска дивизия да открие на мястото на гарнизонния лазарет в гр. Русе дивизионна болница, която да обслужва 5.ти пехотен Дунавски полк, 17.пехотен Доростолски полк, пионерна та дружина и флотилията.

По време на Балканската война болницата развръща военновременни формирования.

Болницата е съществувала през първата световна война. Поради мобилизацията през войната Русенската държавна болница става като местна военна болница за лекуване на болни и ранени войници.

5.та дивизионна болница започва отново да функционира от 20.ти септември 1924г. Отдадена е заповед №1 , с която се обявява щата на болницата. Наименованието й е Русенска второстепенна военна болница.

През 1940/1941г. болницата мобилизира военновременни формирования.

След 9.09.1944г. взема участие във Втората световна война -втората Фаза на Отечествената война. Бойният път на болницата е; Русе, София, Ниш, Панчево, Зремянин, Сърбобран, Сегедин, Суботница, Баня и Печ. След войната болницата се завръща отново в гр. Русе.

Съгласно МЗ№227 от 21.05.1951г. гарнизонната болница в гр. Русе се закрива , като по щата й се разкрива гарнизонен госпитал в гр. Бургас.

За периода 1965г. до 1967 г. болницата е попълнена и функционира под командването на 3.та армия

През месец май 1971г. чества 20 годишен юбилей от дислоцирането й на Бургаска територия. С постановление болницата е преименована на името на ген. проф. "К.Стоянов".

30. 5-ти дивизионен полски лазарет

5-ти дивизионен полски лазарет(1912 -1918)

5-та дивизионна болница (1940-1944)

5-ти дивизионен полски лазарет се формира в гр. Русе. Военновременно формирование, което участва в Балканската и Първата световна война.

Отново се формира и функционира на Прикриващия фронт от 17.09. до 18.11.1940г., от 18.11.до 26.06.1941г., от 28.04.до 10.05.1943г. и от 09.05.до 16.12.1944г. Взема участие в първия период на Отечествената война.

31. 4-та бригадна санитарна лечебница(1940 – 1944)

Формира се на 26.12.1940г. в Русе. Състои се от управление , две отделения и обоз. На 12.01.1941г. в пълния си състав заминава на прикриващия фронт. Установява се в Елхово. Функционира до февруари 1941г.

Формира се отново на 7.04.1941г. съгласно лично поверително служебно писмо №1879/3.04.1941г. на Щаба на 5.та дивизионна област. Заминава на Прикриващия фронт. На гарнизон е в с. Бели Манастир, а по-късно с. Болярово.

На 30.06.1941г. се завръща в Русе и демобилизира.

Наново се формира на 12.05.1944г. Взема участие в първия период на Отечествената война.

Демобилизира и се разформира през ноември 1944г.

32. 10-та армейска хирургическа болница – Русе(1941 – 1946)

10-та армейска хирургическа болница е военновременно поделение на 5.та дивизионна болница гр. Русе. Взела е участие в двете фази на Отечествената война. През време на войната болницата се е установявала на следните местостоянки:Горна Джумая, с. нова Пазва, гр. Сремска Митровица, с. Сент, Льоринц и гр. Надканиджа. След победата се завръща в България, в гр. Русе, където извършва демобилизация и престава да съществува.

4-та бригадна хирургическа болница(1941); (1944-1944)

4.бригадна хирургическа болница се формира от 7.04. до 9.04. 1941г. в гр. Русе, съгласно лично поверително служебно писмо №1879/03.04.1941г. на Щаба на 5.дивизионна област. Установява се на гарнизон в Караджово, Бургаско. На 03.07.1941г. се разформира.

Отново се формира в гр. Русе на 5.05.1944г. На 14.05.1944г.се изнася на гарнизон в Изгрев, Варненско и се причислява към 4.гранична бригада. Взема участие в първия период на Отечествената война, със задача да обслужва частите на 4.гранична бригада.

Демобилизира и се разформира на 31.12.1944г.

10-та армейска етапна болница(1942 – 1943)

10-а армейска етапна болница е формирана на 25.09.1942 г. в гр. Русе в състав: управление и болнична рота със санитарен и домакински взводове. На 01.10. 1942 г. болницата се изнася от гр. Русе и се установява в сградата на едно училище в гр. Елхово със задачата да обслужва войски от Прикриващия фронт. Към болницата се зачисляват на храна и всякакъв вид доволствие войсковите чинове на 25-а санитарна група. На 20-и май 1943 г. болницата извършва демобилизация и се разформира.

На 21.09.1944 г. болницата отново е мобилизирана. Първата заповед е отдадена от гр. Русе, а втората - от гр. Горна Джумая /Блгоевград/. На 30.11.1944 г. болницата, натоварена на влак напуска Горна Джумая и се отправя към новото си назначение - с. Нова пазва. Следващата местостоянка на болницата е Стремска Митровица, където функционира от 19.12.1944 г. до 10.03.1945 г., след което се изнася в с. Сент Льоринц, а от 20.04.1945 г. заминава за гр. Надканиджа, където дочаква края на войната.

10-та армейска обща болница – Русе(1942 – 1945)

10.та армейска обща болница е участвала в Отечествената война- през втората фаза и е военновременно формирование на 5.та дивизионна болница. Състои се от управление, болнична рота, санитарен взвод, домакински взвод. Квартирувала е в гр. Печ.

24 дивизионна полска хирургическа болница(1943 – 1944)

24-та дивизионна полска хирургическа болница се сформира от 5-та дивизионна болница в град Русе през 1943 г. От запазените болнични листи става ясно, че болницата е лекувала в Кралево и Прокупле.

27 дивизионна лечебница

27. дивизионна лечебница (1943-1944)

1./24. дивизионна санитарна лечебница (1944)

27-ма дивизионна лечебница се формира през месец март 1943 г. в Лесковац от 5-та дивизионна болница. Задачата и е да обслужва частите от 27-ма пехотна дивизия. От месец февруари 1944 г. се преименува на 1/24 дивизионна санитарна лечебница. Демобилизира и се разформира на 26.09.1944 г. в град Русе.

10-та армейска лека хирургическа болница(1944 – 1945)

10-та армейска лека хирургическа болница е формирана от 5-та дивизионна болница гр. Русе, поради заповане на Отечествената война. Взема участие в първата фаза на войната.

От заповед №29/13.10.1944г. е видно, че болницата е в "следа".

На 18.12.1944г. се завръща в гр. Русе, където извършва демобилизация и от 30.12.1944г. престава да съществува.

Русенска военна болница

Гарнизонен госпитал (1951-1953)

Военна болница Русе (1954-1960)

Военна болница с ШСИ-Русе (1961-1970)

Военна болница с ШСИ-ВГХ Русе (1971-2001)

През 1951 г. с реорганизацията на 5. пехотна Дунавска дивизия 5. дивиозионна болница не е разформирована, а с жп ешелон е предислоцирана в гр. Бургас, където първоначално от нейния състав се формира Гарнизонна военна болница Бургас (1951-1953), а в последствие Бургаска военна болница (1953-1987) (вж. т. 29).

На мястото на болницата в Русе от 1952 г. функционира Гарнизонен госпитал, а от 09.01.1954 г. отново е разкрита Военна болница. Първоначално лечебното заведение разполага с 45 болнични легла. През това време (1951г.)в казармите на бившия 1 дивизионен артилерийски полк при Военна рампа е предислоцирано от София Народното военно тилово училище (НВТУ), част от което е Школата за младши тилови специалисти, с военнопощенски номер 85040. В нея се обучават войскови готвачи и хлебари за нуждите на войсковите части и поделения. През следващата година от гр. Плевен в гр. Русе, също в района на Военна рампа, е предислоцирана Общовойсковата санитарна школа с военнопощенски номер 80180. През есента на 1955 г., след присъединяването на НВТУ към НВУ „В. Левски”, двете школи се обединяват в Школа за младши тилови специалисти с военнопощенски номер 85040 и се преместват в бившите казарми на 5-ти пехотен Дунавски полк, където се намира и Военната болница. През 1961 г. Школата за санитарни инструктори (ШСИ) се обединява с Военна болница, с названието ВБШСИ. Школата за войскови готвачи и хлебари (ШВГХ) е временно закрита, до есента на 1970 г., когато отново е възстановена. От 1971 г. се формира Военна болница със школи за санитарни инструктори, войскови готвачи и хлебари ВБШСИВГХ гр. Русе и като такава функционира до 05.05.2001 г., когато е окончателно ликвидирана и напълно закрита.

5. погранична рота при 5. Дунавска дивизионна област (1895 – 1898)

5. погранична дружина (1898)

През 1895 г., с Указ № 9 на Княз Александър I Батенберг, е утвърден Законът за пограничната стража. Създадени са шест погранични роти, съответно към всяка дивизионна област. 5. погранична рота е формирана към 5. Дунавска дивизионна област в Русе. Започва да функционира от 1.02.1895 г. Охранява северната ни граница в районите на Тутракан, Русе, Свищов и Никопол. С Височайши указ № 50/1898 г., от 26.09.1898 г. пограничната рота се развръща в дружина и получава наименованието 5. погранична дружина. Информацията за дейността на дружината, отразена в собствените й документи, е до 31.12.1898 г. От тази дата е последната запазена заповед.

1-ва и 2-ра Опълченски дружини при 2-ро полково военно окръжие(1912 – 1918)

1-а опълченска дружина при Второ полково окръжие - Русе е формирана на 17.09.1912 г. в гр. Русе в състав:щаб, четири строеви роти, нестроеви взвод и санитарен персонал;

2-а опълченска дружина от Второ полково окръжие е формирана на 22.09.1912 г. също в гр. Русе и същия състав като 1-а дружина.

Те изпълняват задачи по охрана на ЖП и телеграфни линии, гари и военнопленници.

Опълченски дружини при 5-то полково окръжие(1912 – 1918)

+-1-ва опълченска дружина(1912-1913г.)

-2-ра опълченска дружина(1912г.)

-5-та опълченска дружина(1915-1918г.)

1-ва опълченска дружина при 5-то полково окръжие с начална дата 11.ХІ.1912г.,по което време е била в Балбунар.През м.април дружината е в гр.Русе.През м.май полкът пристига в гр.Видин,изнася се на бивак при с.Брегово,Видинско.На 12.VІІІ.се завръща в гр.Русе и демобилизира.Има съхранени архивни документи и за 5-та опълченска дружина с начална дата 11.І.1916г.,по което време дружината е в Ст.Ветово.През октомври 1918г. дружината е на гарнизон в гр.Русе.

17-та погранична дружина

17. погранична дружина (1915 – 1917)

17. погранична рота (1917 - 1918)

17. погранична дружина е формирана на 11.09.1915 г. в Русе, в изпълнение на твърде бърза телеграма от Началника на 5. дивизионна област. Съществуващата 17. погранична рота се развръща в 17. погранична дружина, с три погранични роти. Личният състав се допълва с чинове от 5. пехотен полк. Дружината е в състава на Русенския гарнизон и е подчинена на Командира на 3. отделна армия. Задачата й е да охранява и прикрива част от границата ни с Румъния, в района на с. Кашла кьой и с. Голямо Враново. От м. юни 1917 г. дружината е реорганизирана в 17. погранична рота.

5-ти етапен полк

5-ти етапен полк(1916 – 1918);( 1920)

2/5-та етапна дружина (1941)

3/5-та етапна дружина (1941)

5-ти етапен полк (1942)

5.ти етапен полк е формиран на 11.09.1915г. в Русе, на основание заповед №7 от 9.09.1915г. по Военното ведомство.

Състои се от четири дружини, с по три роти. Участва в Първата световна война. Подчинен е на Тиловото управление на Трета отделна армия.Задачата му е охрана на жп линии и съоръжения. На 23.10.1918г. демобилизира, а на 26.09.1918г. се разформира.

През 1941г. се формират само 2/5 и 3/5 етапна дружина от полка. Заминават на Прикриващия фронт със задача да носят етапната служба. През ноември 1941г. 3/5 етапна дружина се разформира.

Със заповед №7/12.07.1942г. се формира полкът в състав от щаб, домакинство, 1/5 и 2/5 етапна дружина. Установява се в района на Ксанти, Гюмюрджина и Драма. Разформиран през август 1944 г.

7-ми пограничен сектор (1919 – 1935)

7. пограничен полкови участък функционира в Русе от 22.07.1919 г. Съгласно Предписание № 1502/1919 г. на Министерство на войната, в състава на 7. пограничен полкови участък влизат: 16. пограничен подучастък, с щаб в Нови пазар; 17. пограничен подучастък, с щаб в с. Голяма Кокарджа, Разградско; и 18. пограничен участък, с щаб в Русе. В изпълнение на Предписание № 616/21.02.1920 г. от Пограничната инспекция, от щабовете на 6. и 7. погранични полкови участъка е формиран щаба на 5. пограничен сектор в Русе, считано от 30.03.1920 г. Съществуващите 18. и 19. погранични ротни участъци формират 15. пограничен участък в Свищов. 16. пограничен ротен участък е преименуван в 13. пограничен участък – Варна, а 17. пограничен ротен участък – в 14. пограничен участък – с. Балбунар. Към щаба на сектора е формирана и една нестроева рота. Всеки пограничен участък е структуриран в четири подучастъка, с по осем погранични поста. През периода от 1921 г. до 1935 г. фондообразувателят е с наименование 7. пограничен сектор, в състав: 19. пограничен участък в с. Балбунар, 20. пограничен участък в Русе и 21. пограничен участък в Никопол. С Министерска заповед № 55/26.03.1935 г. Пограничната стража е реорганизирана в Погранична секция към Оперативния отдел на Щаба на армията. Пограничните сектори са закрити, а пограничните участъци са подчинени на началниците на дивизионни области и на най-близките пехотни военни части.

Русенска жандармерийска дружина(1920 – 1931)

Формирана е на 20.01.1921г. в Русе. Състои се от щаб, три жандармерийски роти и два горски взвода. Подчинена е на Щаба на Жандармерията.

Взема участие в потушаването на Септемврийското въстание във Фердинандска околия.

На основание стр. пов. министерска заповед№226а/1927г. влиза в състава на 5.ти пехотен Дунавски полк, като втора дружина.

5-ти граничен полк(04.1941 –01.1945)

Формира се в гр. Русе на 10.04.1941г. Подчинен е на 4.та гранична бригада. Изнася се на прикриващия фронт и се установява в района на Елхово. На 6.12.1941г. се завръща в Русе и на 10.12.1941г. се разформира. Формиран отново в периода 06.1943-12.1943 г. на прикриващия фронт между Елхово и Малко Търново.

Формира се за трети път през м. май 1944 г. Взема участие в първия период на Отечествената война . Демобилизира и се разформира на 16.01.1945г.

разформирован и престава да съществува.

15-ти граничен отряд – Русе – под. 10350

5-ти граничен сектор (1946-1948)

7-ми граничен сектор (1948-1951)

15-ти граничен отряд (1951-1963)

При създаването си през 1946 г. отрядът носи името 5-ти граничен сектор и е с местостоянка в град Враца. В структурата му влизат щаб и 5 гранични участъка с по 3 подучастъка. През 1947 г. седалището е преместено в град Плевен. В началото на 1948 г. 5-ти граничен сектор и 4-ти граничен сектор с местостоянка в град Варна преминават към 7-ми граничен сектор - Толбухин. С МЗ 044/22.03.1951 г. е формиран 15-ти граничен отряд с дислокация в град Русе. Към него преминават 9-ти граничен отряд - Толбухин с 8 застави и 10-ти граничен отряд - Лом със 7 застави и контролно - пропускателни пунктове (КПП) в Силистра, Тутракан, Русе и Свищов. През 1954 г. отрядът има щаб, 16 линейни гранични застави и контролно - пропускателни пунктове в Силистра, Свищов и Дунав мост. Към него се водят и учебните пунктове в Никопол и Оряхово. През 1955 г. отрядът е с 20 линейни застави и контролно - пропускателни пунктове в Русе, Силистра, Свищов и Сомовит. Със заповед №140/15.02.1955 г. 8 застави и КПП - Сомовит от бившия 11-ти граничен отряд преминават организационно към 15-ти граничен отряд. От 01.04.1960 г. две линейни застави от отряда преминават на организационно подчинение към 1-ви граничен отряд - Видин. Със заповед №078/22.03.1963 г. е обявено разформироването на 15-ти граничен отряд, считано от 15.04.1963 г.

44-ти участък за наблюдение и свръзки на р. Дунав – под. (20780) 24660 (1964-1993)

44-ти участък за наблюдение и свръзки на р. Дунав (1964 – 1981)

44-ти батальон за наблюдение и свръзки - река Дунав (1981-1993)

На основание Разпореждане №0070/1964 г. на Началника на Генералния щаб е сформиран Участък за наблюдение и свръзки на река Дунав с военнопощенски номер 20780 и дислокация в гр. Русе. Организационно участъка е подчинен на Щаба на ВМФ. Основната му задача е да осигурява непрекъснато наблюдение, своевременно опознаване и донесение за обстановката в неговия район. От 1978 г. военнопощенският номер на участъка е променен на 24660. Развръща се в батальон през 1981 г. С МЗ №00359/12.101992 г. и заповед №00122/28.10.1992 г. на Командващия Военноморски сили 44-ти батальон за наблюдение и свръзки на р. Дунав е ликвидиран.

5-та Областна етапна дружина(1915 – 1918)

Формирана е в гр. Русе, съгласно заповед №119/29.20.1915г. на 5.та дивизионна област. Състои се от щаб, четири роти и един пионерен взвод, формиран от 5.ти маршеви полк, 2.ра , 5.та, 18.та, 20.та допълваща дружина. Задачата й е да поддържа пътищата и жп линиите. Участва в Първата световна война. Разформира се в гр. Русе, на 26.10.1918г.

5. областна поправителна работна дружина - Русе (1944)

5. областна поправителна дружина се формира в изпълнение на лично поверително писмо № М.1631 от 17 май 1944 г. на началника на 5. дивизионна област и на основание писмо № IV.М.4163 от 9.05.1944 г. от Щаба на войската. Съставена е от: щаб, с домакинство и лечебница; 1 охранителмна рота и 4. поправителни работни роти. Първата заповед по дейността на дружината е отдадена на 16 юни 1944 г. в Русе. По-късно, щабът на дружината е в Свищов и Търново. В наличните архивни документи не се открива информация за строителните обекти на дружината.

КЕЧ – Русе (1951 – 1962)

Липсват подробни данни за формирането на КЕЧ - Русе. Заповед № 1 от 08.10.1951 г. е отдадена в Силистра, където е първоначалната местостоянка на КЕЧ, обслужваща Силистренския гарнизон.

Със Заповед № 2 от 26.11.1951 г. е обявено, че съгласно стр. секретно писмо № 3721 от 16.11.1951 г. на КЕО, основано на МЗ № 598 от 29.10.1951 г. КЕЧ - Силистра се премества на постоянна местостоянка в Русе. КЕЧ - Русе обслужва в строително-ремонтно отношение гарнизоните от Русе и Силистра.

Със Заповед № 28 от 30.03.1962 г. е обявено, че КЕЧ - Русе от същата дата е ликвидирано.

2-ри железопътен строителен батальон

2-ри железопътен строителен батальон – под. 58980 (1975 – 1981)

1-ви железопътен строителен батальон (1982-1992)

Строителен железопътен батальон (1992-2002)

Батальонът е сформиран на основание Постановление №3 на Министерския съвет от 20.01.1975 г., утвърдено с Указ 147 от 27.01.1975 г. , считано от 01.11.1975 г. с условно наименование под.52520 и местостоянка на гара Телиш. Съставът му е командване, щаб, 3 железопътни строителни взводове, технически взвод и обслужващ взвод. Влиза в състава на 3-та железопътна строителна бригада - Горна Оряховица.

От 01.01.1978 г. условното наименование на батальона е 58980.

От 17.04.1980 г. е предислоциран в района на гара Ясен, а от 01.09.1986 г. - в гр. Русе. Изпълнява строително монтажни работи на обекти към Министерството на транспорта.

Батальонът е разформиран през 2002 г.

Русенски артилерийски арсенал (1879 – 1891)

Във връзка, със създаването на Българската Земска войска с Приказ № 1 от 08.07.1878 г. Императорският руски комисар в България - княз Дондуков Корсаков се обръща към главнокомандващият руските войски на Балканския полуостров генерал Тотлебен с молба, подвижната работилница № 3, намираща се в Русе, да остане в България. След евакуацията на Руските войски от България, през м. февруари 1879 г. работилницата остава в Русе, под наименованието "Русенски артилерийски арсенал".

По доклад на началника на артилерията в Земската войска полковник Лесовой, военния министър е утвърдил откриването в Арсенала следните шест отдела: механичен-железарски; ковашки; леярски - за чугун и цветни метали; стругарски и дърводелски; бояджийски и сарашки.

Арсенала е на пряко подчинен на Инспектората на стрелковата и техническата част към Военното министерство.

С Княжески указ № 178 от 31.12.1890 г. Русенския артилерийски арсенал от 01.01.1891 г. е закрит.

5-ти дивизионен огнестрелен парк(1912 – 1918)

Съгласно тайно предписание на Началник- щаба на 5-та Дунавска дивизионна област, с обявяване мобилизацията на армията се формира 5-ти дивизионен огнестрелен парк в гр. Русе от 11.09.1915г. , с командир майор Грънчаров.

На 20.09.1915г. паркът е в поход към с.Басарбово, където спира южно на бивак. Към 15.10.1915г. е при гара Бяла. Придвижва се последователно към гр. Куманово, Маджар. През м. ноември е в гр. Велес. В Давидово е до м. юни 1916г., след което се премества на бивак западно от с. Негорци. През месец октомври паркът се завръща в гр. Русе и демобилизира. Съгласно указ № 1 от 4.10.1918г. престава да функционира.

5-та армейска паркова колона(1915 – 1918)

За формирането на 5-та армейска паркова колона липсват данни. На лице е заповед № 121 от 1.05. 1917г. , от която е видно , че се е намирала в с. Мировци. Началник на парка е капитан Куманов.

На 24.09.1918г. 5-та армейска паркова колона е на бивак в с.Дедино,след това в гр. Пехчево, с. Вирча, гр. Горна Джумая. Дупница, Гудал, гара Костенец, Саран бей, Татар Пазарджик, а на 14.10. - в гр. Русе. Колоната демобилизира окончателно на 31.10.1918г. в гр. Русе.

5-ти армейски тилен транспорт(1915 – 1918)

С мобилизиране на войските , съгласно мобилизационния план и щата за военно време, в състава на 5.та пехотна Дунавска дивизия се сформира 5.ти армейски тилен транспорт в гр. Русе, считано от 11.09.1915г.

От 10.12.1915г. щаба на транспорта е в гр. Кочане, от 22.12.1915г. - в гр. Щип.

Към 1.01.1916г. състава на 5.ти тилен армейски продоволствен транспорт се състои от щаб и четири роти.

Съгласно Височайши Указ №1 от 1.11.1918г. и телеграма от Началника на Главното тилово управление транспорта демобилизира и се разформирова.

5-ти дивизионен продоволствен транспорт(1915 – 1918)

От 12.09.1915г. в гр. Русе се формира 5.ти дивизионен продоволствен транспорт - военновременно формирование , състоящо се от четири ешалона, превозващи припаси до частите на фронта.

Съгласно поверително писмо №685 от 5.то дивизионно интендантство от 11.10.1915г. потегля в поход към с. Бесарбово, Бяла,, Кадин мост, Скопие, Велес, , гара Демир, с. Давидово.

Резервен интендантски магазин – Русе(1915 – 1921)

В заповед №1 е обявено, че от 26-ти септември 1915 г. се открива Русенския резервен магазин. За кадър на магазина се изпращат мобилизирани долни чинове от 5-то полково военно окръжие. Съгласно телеграмата на Главното тилово управление №19573, магазинът влиза в подчинение на Главното тилово управление от 7.09.1916 г. От същата дата заповедите се отдават от гр. Бяла. От 9.11.1916 г. в гр. Каманлар /Исперих/ се открива клон на магазина. На 9 декември с.г. клонът на магазина от Каманлар се премества на гара Разград. От 21 декември 1916 година заповедите се отдават отново от гр. Русе. В заповед №14/ 18.01.1917 г. началникът на магазина е обявил, че под негово подчинение минава транспортното депо на Главната реквизиционна комисия в гр. Разград. В изпълнение телеграмата на Дирекцията на С.Г.О.П. магазинът се закрива, считано от 1.04.1921 г. и от същата дата престава да функционира.

5-та дивизионна коларопревозна дружина(1941 – 1945)

5-та дивизионна коларопревозна дружина е формирана в с. Средна Кула-Русенско , откъдето отпътува за прикриващия фронт. Дружината се състои от щаб, предавачен взвод с отделение за командване и групи за припаси и материали, две отделения и две роти.

Дружината взема участие в Отечествената война, като от 15.09.1944г. заминава на фронта и се движи по пътя Средец, Бургас, Горна Джумая, Царево село, Кочани, Щип, Велес до Овче поле и обратно.

На 26.12.1944. дружината е в гр. Русе, където демобилизира и съгласно сл. писмо № 4-М-13128 на Министерството на войната се разформира.

23-ти армейски разходен интендантски склад(1943 – 1944г)

В заповед №1/8. 05. 1943 година е обявено, че от 4. 05.1943 година се формира 23-ти армейски разходен интендантски склад в гр. Русе. Заповедите се отдават от гр. Гюмюрджина, по което съдим, че складът се е установил там. Със заповед №80 командирът на прикриващата армия е обявил, че от 29.12.1943 г. чиновете от 23-ти армейски разходен склад се освобождават от военно обучение. От 22.09.1944 г. отново се сформира 23-ти армейски разходен интендантски склад в гр. Русе. Заповедите са отдавани в с.Черниче, където складът се е установил. От 12.12.1944 г. складът отново е разформирован и престава да съществува.

ЖП комендантство – гара Русе (1943-1946)

Централен продфуражен склад – Русе – под. 90970(1951 – 1963)

Заповед №1 е от 10.10.1951 г. и се отнася до назначаването на офицери и чиновници. Постоянната местостоянка на поделението през този период е гр. Русе с военнопощенски номер 90970. В заповед №07/16.05.1958 г. действителното наименование на поделението е променено на 168 Продфуражен склад- РГК. Със заповед №1/2.01.1963 г. е обявен щатносписъчният състав на срочнослужещите. От сведенията за числящите се на храна войници се вижда, че поделението е в състав от 1 взвод. Със заповед №108/ 07.05.1963 г. 168 Продфуражен склад - Русе е обявен за ликвидиран.

186-ти автобронетанков склад – Борово, Русенско – под. (75540) 34050

Със заповед № 0623 от 16.10.1959 г. на Министъра на народната отбрана на НРБ съществуващия от 1952 г. филиал на 162. главен танков склад - Казанлък се преструктурира в 186. автобронетанков склад - РГК с. Борово. Първоначално складът разполага с три хранилища за БТИ, консервационна зала с навес, две хранилища за двигатели, караулно помещение, столова и готварница и блок със спално помещение. Разположен е на 232 декара земя- общински поземлен фонд, предоставена за ползване на Министерство на отбраната с ПМС. В следващите години са оборудвани техническа и дърводелска работилници и клуб на склада. През 1966 г. е построено ново КПП с навес за личните превозни следства и приемна сграда в административния район.

Продължава разрастването с построяване на нови гаражи за техника и хранилища за резервни части, като общият им брой към 2000 г. достига 24. В района е построено противоатомно укритие за 400 души и цех за консервация и деконсервация на части и агрегати с ЦПУ и производителност 8т детайли на час. Складът е ликвидиран през 2005 г. Районът продължава да е охраняем.

226-ти склад за ГСМ – РГК – под. (85260) 24800

268-ми артилерийски склад – Ветово – под. (80460) 26700

Съгласно МЗ № 022 от 31.01.1954 г. в землището на с. Ветово - местността "Канарък дере" се разкрива поделение с военнопощенски номер 80460, със задача приемане, съхранение и предаване на бойни припаси.

За неговото построяване от началото на 1952 г., работят над 1000 трудоваци.В строителството се включват хора с коне и каруци от околните села Ветово, Кривня, Писанец, Хлебарово и други. В продължение на две години се строят складове, пътища и помещения, охранителна полоса и други елементи за нуждите на бъдещия склад.

През 1956-1961 г. на два етапа се построяват гаражи.

През м. септември 1958 г. се асфалтират два км път от поделението до Каолиновите мини.

През 1960 г. се построява работнически стол. На територията на Ветово през 1990 г. са построени две гаражни клетки за автобуса на поделението.

През 1991 г. е построена водна кула в поделението.

Складът е разположен на площ 3400 дка, на която са обособени административно-стопанска територия и техническа територия.

Снабдителната базапо данни на наличните документи е създадена през 1954 г. в Русе. От създаването`и до 1986 г. е съществува като такава, в Русе, след което се преместват във Варна с военнопощенски номер 44810, а поделението в Русе, остава като приемателен пункт към базата.

Основната задача на базата и приемателният пункт е приемане, обработка, експедиране на имущество от внос за нуждите на БА и клиенти на Министерството на външната търговия - Главно инженерно управление.

Интендантско обслужване – Горна Оряховица – цех Русе (1955 – 2004)

Военно представителство към МК „Дунарит“ – Русе – под. 44440 (1969 – 1992)

На 04.10.1903 г. в Русе е основана фабрика за производство на барути.

След 09.09.1944 г. бившата фабрика за барути "Принц Борис" се преименува на фабрика "Дунарит".

През м. октомври 1969 г. се сформира Военно представителство към Машиностроителен комбинат "Дунарит" - Русе, с военнопощенски номер 10730. Представителството е подчинено на Управление "Доставки и поръчки" - МО, но на финансово доволствие се е води към финансовата служба на поделение 80640 - Вятово.

През м. януари 1978 г. поделението е преименувано на Военно представителство - Русе, с военнопощенски № 44440.

Основното задължение на личния състав на военното представителство е да контролира технологичния процес в завода и да проверява продукцията, дали съответства на изискванията на техническата документация.

На основание Заповед № 175 от 31.08.1992 г. на Зам. министъра на отбраната поделение 44440 - Русе е разформирано.

Военно представителство при Корабостроителен и кораборемонтен комбинат „Ив.Димитров“ – Русе – под. 46330 (1969 – 1992)

248 – ми склад ГСМ – Сеново – под. (10490) 28530

Ремонтно снабдителна база - Русе – под. 58960 (1975-1999)

Ремонтно снабдителна база - Русе – под. 58960 (1975 – 1981)

Ремонтно - технически батальон (1982-1999)

Базата е сформирана на основание Постановление №3 от 20 ян.1975 г. на Министерския съвет, считано от 1 дек.1975 г. със седалище в гр. Русе и условно наименование - под.52580. Тя е с ранг на батальон и има следния състав:командване, производствена част, секретно и явно деловодство, счетоводство, част материално - техническо снабдяване, механичен участък, участък "Специални работи", участък за ремонт на автотракторна техника, участък за ремонт на инженерни и жп машини, обслужващ взвод. Базата влиза в състава на 3-та железопътна строителна бригада - гр. Горна Оряховица.

От 1 ян.1978 г. условното й наименование се променя на 58960.

От 1 ян.1982 г. влиза в сила нов щат и базата се преименува на Ремонтно - технически батальон със същото условно наименование.

Батальонът работи изключително по ремонта и поддържането на автотракторната, инженерната и жп техника, числяща се към 3-та железопътно - строителна бригада.

От 1985 г. е дислоциран в гр. Лясковец.

Със заповед №28/29.06.1999 г. на Министъра на транспорта относно извършване на организационно - щатни промени във ВМТ, поделение 58960 се девоенизира и преобразува в Ремонтна работилница към под.28210 - Горна Оряховица.

7-ма Военнотранспортна служба Речен транспорт – Русе(1976-2000).

Пионерна дружина

Пионерна дружина (1883-1886)

Пионерен полк (1887-1891)

Пионерна бригада (1892-1899)

Дружината се формира на 12.03.1883 г. в Шумен, в състав от четири роти.

От 22 октомври с.г. се премества на гарнизон в Русе. На основание на Циркуляр № 136 от 10.10.1886 г. по Военното ведомство от 01.01.1887 г. се преименува в пионерен полк. От началото на 1891 той се премества в София. Съгласно Височайши указ № 176 от 27.12.1891 г. полкът се реорганизира в пионерна бригада, в състав от три дружини и три специални роти. На 19.06.1899 г. на основание на Височайши указ № 53 от 1899 г. се разформира, като трите му пионерни дружини се подчиняват на съответните дивизии, а техническата дружина на Военно-инженерната инспекция при Щаба на армията.

Мостова рота

Мостова рота (1900-1905)

Мостова дружина (1906-1908)

Понтонна дружина (1909-1916)

Мостовата рота функционира като самостоянелна част от 12.03.1900 г., след разформирането на техническата дружина, на основание на Заповед № 56 от 21 февруари с. г. по Военното ведомство. От 01.01.1906 г. се реформира в дружина. На гарнизон е в Бяла. Съгласно Заповед № 1 от 1909 г. по Военното ведомство се преименува в понтонна дружина. Подчинена е на Инженерните войски. От 30 май с.г. се премества на гарнизон в Никопол.

Взема участие в Балканската война с две понтонни роти и един нестроеви взвод. От 24.11.1913 г. се премества в Русе.

Мобилизира и участва в Първата световна война от 01.10.1915 г. до 25.04.1916 г. в състава от щаб и три понтонни роти. На основание на Заповед № 291 от 26.04.1916 г. по Действащата армия, дружината престава да функционира, като самостоятелна част.

От 01.06.1916 г. се развръща в 1. и 2. понтонна дружина.

По време на Балканската и Първата световна война в мирновременния си гарнизон формира допълваща понтонна полурота.

1-ва понтонна дружина (1916 – 1922)

Първа понтонна дружина се формира на 01.06.1916 г. в София, съгласно Заповед № 291 от 26 юни с. г. на Щаба на Главната квартира. Състои се от щаб и четири понтонни роти, които се попълват от кадъра на бившата понтонна дружина. Подчинена е на Инженерните войски. От 08.12.1916 г. се премества на гарнизон в Русе. Взема участие в Първата световна война. По време на войната в мирновременния`и гарнизон се формира допълваща понтонна рота.

На 01.11.1918 г. започва да функционира по мирновременния щат в състав от: щаб, четири понтонни роти и един нестроеви взвод. В строево и специално отношение се подчинява на понтонния полк, а в домакинско на 5. дивизионно интендантство.

Съгласно Предписание № 2803 от 1919 г. на понтонния полк от 01.11.1919 г. дружината престава да функционира, като влиза в състава на новоформираната сборна понтонна дружина. За ликвидиране на сметките`и се формира Ликвидационен щаб.

Понтонен полк(1918 – 1919)

Формиран е на 16.10.1918 г. в Русе на основание на телеграма № 32313 от 1918 г. на Началника на Инженерните войски при Щаба на Действащата армия.

Разформира се от 05.11.1919 г., по предписание на Инспектора на Инженерните войски. Съставът му се превежда към сборната понтонна дружина.

5. дивизионна свързочна дружина

На 2.05.1945г. в гр. Русе по заповед на Командира на 4.армейски свързочен полк се формира мирновременната 5. дивизионна свързочна дружина. В края на 1950г. дружината се преименова на 5. дивизионен свързочен батальон, който от месец април 1951г. става 8.корпусен свързочен батальон и се предислоцира в село Долен Чифлик.

Свързочните части на Българската армия имат своето начало в град Русе.

На 01.10.1878 в Земската войска е формиран телеграфен взвод към учебната сапьорна рота с командир подпоручик Николай Саммер (руска армия)
На следващата година учебната сапьорна рота е разформирована и е създадена телеграфна команда към Русенската сапьорна рота. Командир продължава да е поручик Саммер.
След образуването на пионерната дружина през 1883 телеграфната команда (27 човека) е част от 3-та рота. Командир на ротата е капитан Саммер
През юни 1885 към пионерната дружина е сформирана телеграфна рота (5-та рота в дружината) - 80 човека (4 офицери) и щат за военно време - 200 човека. Командири - капитан Саммер (до 09.1885) подпоручик Симеон Янков (09.1885), поручик Стефан Тепавичаров (10-11.1885).
От 31.12.1886 Пионерната дружина става полк. Телеграфната рота в него е 7-ма рота и продължава да е в Русе.
Във връзка с формирането на две пионерни дружини в пионерния полк от 15.01.1888г. телеграфната рота става 4-та в 1-ва пионерна дружина. Командир - капитан Симеон Янков (1888).
На 31.12.1890 г. в състава на пионерния полк е създадена техническата дружина, към която е прехвърлена Телеграфната рота.
От 02.05.1891 - Телеграфната рота в състава на техническата дружина е преместена от Русе в София.

НВ Морско училище „Н. Й. Вапцаров“

Машинна школа (1881-1900)

Машинно училище (1900-1929)

Морско училище (1929-1942)

Военноморско училище (1942-1946)

Народно военноморско училище (1946-1958)

Висше народно военноморско училище (1958-1989)

Висше военноморско училище (1989-1994)

През месец януари 1881 година към Дунавската флотилия в Русе се открива " Машинна школа". През 1892 г. е обявено "Положение на Унтерофицерската морска школа при флотилията и морската част." През 1900 г. Унтерофицерската школа се закрива и се създават 2 нови училища - машинно и минно - със срок на обучение съответно 5 и 4 години. Същата година Машинното училище се предислоцира във Варна и преминава към Морската част. От 1929 г. Машинното училище се преименува в Морско училище. От 1935 г. до 1940 г. училището е в гр. Созопол. С Указ №17/26.03.1942 г. името на училището вече е Военноморско училище с три отдела - за строеви морски офицери, за навигационен команден личен състав и за машинни морски офицери. Съгласно Указ №6/5.03.1946 името на училището се променя - Народно военноморско училище. Особено много се увеличил курсантският състав след 1950 г. Това увеличение е във връзка с поставения срок за попълване на ВМС с команден състав (до 1952 г.). Периодът 1956 - 1990 г. е най-продължителния в историята на училището - тогава то не само е във възход, но придобива и международен авторитет. Това е времето, през което Морското училище, запазвайки военния си характер, бързо се разширява и започва да осигурява с ръководни инженерни кадри почти всички дейности от морското стопанство на България.

Народно военно тилово училище – под. 85420(1950 – 1955)

Съгласно поверително МЗ №465/19.08.1950 г. на 1.09.1950 г. в град София се формира Народно военно тилово училище.

От 11.05.1951 година училището се премества в град Русе.

От 20.10.1955 година училището се изнася в град София и се слива с НВУ "В. Левски", като тиловото училище се разформира.

Общовойскова медицинска школа (под.80180) (1951-1955)

Няма запазена заповед за формирането на военно медицинската школа. Със заповед №1/1.07.1951 г. на Началника на общовойсковата медицинска школа гр.Плевен, съгласно писмо №5321/22.06.1951 г. на Организационно мобилизационно управление при Г.Щ. са обявени длъжностите по мирновременната таблица-щат за 1951 година.На школата се дава военнопощенски номер 80180. От 20 август 1952 година военно-медицинската школа се премества в гарнизона на гр.Русе. Архивните материали са до 5.декември.1955 година, след която дата школата и тази – за войскови готвачи и хлебари от НВТУ се обединяват в Школа за младши тилови специалисти с военнопощенски номер 85040.

72-ра армейска школа за подготовка на шофьори – под. (85820) 32420

72-ра автомобилна школа-РГК (1958-1967)

72-ра армейска школа за подготовка на шофьори (1968-1989)

72-ра войскова школа за подготовка на шофьори (1975-1989)

Школата е създадена през 1958г., със седалище гр. Ловеч, като са били обединени : школата за шофьори към инженерно управление гр. Свищов, школата за шофьори от артилерийските поделения гр. Плевен и школата за шофьори за РГК части и поделения гр. Самоков.

Школата има четири роти -две за подготовка на механик-водачи на ГАВ и две за подготовка на шофьори за автомобили.

В края на месец септември 1963г. школата се премества в гр. Русе.

От 1958г до 1968г. е организационно подчинена на МНО-бойна подготовка и към ПО на МНО. От края ня 1968г. школата от РГК преминава в армейска.

Със заповед № 0090/1.09.1989г. на Министъра на отбраната на НРБ, поделението е преподчинено от Сухопътни войски на Организация за съдействие на отбраната. От тогава школниците се обучават за водачи на колесни бронетранспортьори БТР/БРДМ/ и на МПС.

На основание постановление № 72/30.04.1992г. на Министерския съвет на Република България за закриването на Организацията за съдействие на отбраната, със заповед № 276/22.07.1992г. на Министъра на отбраната на РБ, формированието отново е подчинено на Сухопътни войски.

Школа за подготовка на транспортно-тилови специалисти – Русе – под. 42440

Школа за подготовка на транспортно-тилови специалисти (1980-1996)

Школа за подготовка на транспортни специалисти (1996-1997)

Школата за подготовка на транспортно тилови специалисти е сформирана на 1.10.1980 г. със заповед №0078/28.07.1980 г. на Министъра на народната отбрана на Република България.

На основание писмо №В-0401/28.05.1996 г. на Заместник началника на ГЩ по окомплектуване и контрол на въоръженията, наименованието е променено от "Школа за подготовка на транспортно тилови специалисти" в "Школа за подготовка на транспортни специалисти".

Със заповед №0099/07.08.1997 г. на Началника на ГЩ на БА, считано от 1.10.1997 г. Школата за подготовка на транспортни специалисти - гр. Русе е разформирана.